Определение № 60150 от 30.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4777/2021 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по подадена от „Е. С.“ Е. молба за спиране на изпълнението на невлязло в сила решение № 686 от 10.11.2021 г. по в.т.д.№ 20211001000672 от 2021 г. на Софийския апелативен съд, с което e отменено решение № 4187 от 06.07.2020 г. по гр.д.№ 14251 от 2017 г. на Софийския градски съд и вместо него е постановено решение за осъждане на „Е. С.“ Е. да заплати на „С.“ ЕАД на основание чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД суумата 397 720,99 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди за периода от 01.07.2016 г. до 31.10.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и разноски по делото за двете съдебни инстанции. Съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК изпълнението на невлязло в сила въззивно решение относно парични вземания се спира при подадена касационна жалба срещу това решение и след внасяне на обезпечение в размер на присъдената сума. В случая по делото е представена касационна жалба вх.№ 21453 от 26.11.2021 г. срещу решението по в.т.д.№ 20211001000672 от 2021 г. на Софийския апелативен съд и преводно нареждане от 26.11.2021 г. за внасяне на обезпечение по сметката на ВКС за обезпечения в размер на присъдената с решението сума /397 720,99 лв./. Поради това молбата за спиране на изпълнението на решението е основателна и като такава следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия