Решение № 12143 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2053/2013 г.

Решение № 12143 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2053/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП с променено наименование, считано от 01.01.2013 г. на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" и Иван Запрянов Дачев от гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Петър Костов срещу решение № 2532/15.11.2012 г., постановено по адм. дело № 2304/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, в която е изменен РА № 261005015/03.05.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Хасково, потвърден с решение № 679/25.07.2011 г. на директора на същата дирекция за определените данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ, които са намалени за 2007 г. от 9 011 лв. на 6 222,26 лв. и прилежащите лихви от 3 313,16 лв. на 2 287,14 лв; за 2008 г. от 4 678,07 лв. на 1 568,50 лв. и прилежащите лихви от 1 014,46 лв. на 340,14 лв. и за 2009 г. от 1 199,65 лв. на 190,71 лв. и прилежащите лихви от 124,51 лв. на 19,79 лв. Макар да не са прецизирани касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът е изложил оплаквания, че неправилно съдът е кредитирал изслушаната съдебно-техническа експертиза, като не е изложил мотиви защо я възприема и защо не е кредитирал назначената по време на ревизията експертиза за определената пазарна цена на извършените довършителни работи на закупените от Дачев апартаменти в гр. Несебър. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне жалбата срещу ревизионния акт в същите части, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба Иван Запрянов Дачев от гр. Пловдив. Иван Запрянов Дачев от гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Петър Костов обжалва съдебното решение в частта, в която жалбата срещу посочения по-горе ревизионен акт е отхвърлена - за определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 6 222,26 лв. и лихви 2 278,78 лв. за 2008 г. данък в размер на 1 568,50 лв. и лихви - 340,14 лв. и за 2009 г. данък в размер на 190,71 лв. и лихви - 19,79 лв., както и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Групирани тези оплаквания се свеждат до това, че съдът неправилно не е уважил възражението на този касатор, че е получил доходи от отглеждане на селскостопанска продукция, както и че неправилно не е кредитирано като доказателство представеното свидетелство за ползване за предоставените му суми в размер на 25 000 лв. от неговия дядо. Касаторът се оплаква, че неправилно съдът не е приел и представените 5 бр. служебни бележки за доходите му от ОД на МВР - гр. Пловдив. Подробни съображения за посочените оплаквания са изложени в касационната жалба и в депозираните по делото писмени бележки от адв. Костов. Иска се отмяна на решението в посочените части и отмяна на ревизионния акт по отношение на тях, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по тази касационна жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения: По касационната жалба на директора на "ОДОП" - гр. Пловдив. Първоинстанционният съд за да възприеме заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза за стойността на довършителните работи по закупените от Иван Дачев апартаменти в гр. Несебър е приел, че то кореспондира със свидетелските показания, които са обективни и безпристрастни. Затова съдът е дал вяра на свидетелите Атанасов и Чамов, които са заявили, че те са извършили безплатно довършителните работи, като материалите са били закупувани и транспортирани лично от Иван Дачев. В тази връзка и експертизата е кредитирана от съда и той е изменил частично обжалвания от Дачев ревизионен акт. Решението в тази обжалвана част е правилно. Назначената оценителна експертиза в хода на ревизионното производство, проведено по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК в разходите по тези СМР е включила такива и за проектиране и строителен надзор, за които няма данни да са заплащани от ревизирания субект. Освен това свидетелите са установили, че апартаментите са обзаведени с мебели, втора употреба и техните показания правилно съдът е кредитирал, тъй като те са безпристрастни, незаинтересовани от изхода на делото поради липсата на роднински и други връзки с Дачев, а и те категорично са заявили, че са помагали в довършителните работи безплатно. В касационната жалба оплакванията са свързани най-вече с оспорване на съдебно-техническата експертиза, което е недопустимо, поради това, че в касационната инстанция не е допустимо да се назначават съдебни експертизи, поради което е следвало това оспорване е следвало да се извърши пред първоинстанционния съд, като се използват всички допустими процесуални средства за това чрез поискване на нова експертиза, назначаването на тройна или поставянето на допълнителни въпроси на изслушаната от съда експертиза. Съдът е изложил мотиви защо не кредитира оценителната експертиза в ревизионното производство и те са свързани с включените в цената на довършителните работи разходи за проектна документация и строителен надзор, за които няма данни Иван Дачев да ги е заплащал. Правилно съдът е възприел констатациите на съдебно-техническата експертиза, която изрично е посочила, че разходи за проектиране, надзор и др. допълнителни разходи не са реално необходими за извършване на СМР по довършителни работи на апартаментите. Предвид изложеното в тази обжалвана част решението е правилно постановено и не са налице отменителни основания, поради което то следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. По касационната жалба на Иван Запрянов Дачев. За да отхвърли в останалата част жалбата срещу ревизионния акт, първоинстанционният съд не е възприел направените още по време на ревизията възражения за неприемане от съда на 5 бр. служебни бележки за получени от него доходи от трудовото му правоотношение с ОД на МВР - гр. Пловдив, както и твърдението му, че е получавал доходи от отглеждане на селскостопанска продукция и предоставени 25 000 лв. от дядото на Иван Дачев. Съдът е счел, че не са представени доказателства, че е отглеждал и реализирал селскостопанска продукция. За представеното в съдебното производство свидетелство за ползване за 25 000 лв., то също не е кредитирано като годно доказателство, поради това, че от него според решаващият не се установява дали процесната сума е дадена като дарение или в заем и въобще, че е дадена на ревизираното лице. Относно твърденията на Дачев, че освен трудовото възнаграждение в ОД на МВР е получавал и т. нар. "секретни", съдът е изложил мотиви, че те са неоснователни и недоказани, тъй като за тях не са представени писмени доказателства. Решението в тази обжалвана част е правилно. Твърденията за получени доходи, като положителни факти подлежат на доказване от страната, която твърди, че те са факти от обективната действителност. Получаването на доходи следва да се установява само с писмени доказателства, така че извън тях, липсва процесуална възможност да се докажат. В процесния случай такива доказателства касаторът не е ангажирал и затова законосъобразни са изводите на съда в тази насока. Ревизията на касатора е извършена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което и на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК негова е доказателствената тежест за опровергаване констатациите на приходните органи. За доходите от селскостопанска продукция, касаторът също не е ангажирал писмени доказателства. В хода на ревизионното производство същият е дал обяснения, че е подпомагал дядо си и баща си за отглеждане на селскостопанска продукция (оранжерийно производство), но това представлява само твърдение, което подлежи на доказване и не е достатъчно, за да се приеме, че именно касаторът е получател на доходите от реализирането на това производство. С оглед гореизложеното и в тези обжалвани части решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото разноските на страните следва да останат така, както са направени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,