Определение № 8648 от 18.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7826/2026 г.

Производството е по преда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от У. Р. М. от [населено място], обл. Кърджали чрез пълномощика адвокат С. Мехмед срещу определение № 1799 от 23.07.2026 г. по адм. д. № 397/2026 г. на Административен съд - Кърджали, с което е оставено без уважение искането му за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2266746/08.06.2026 г., издадена от командир на отделение към РУ – Кърджали, ОДМВР – Кърджали. В частната жалба са изложени оплаквания, че оспореното определение е постановено при неправилно приложение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва се като необоснован изводът на съда, че временното спиране от движение на собствения автомобил няма да причини на жалбоподателя значителни и труднопоправими вреди. Направено е искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на нов, по силата на който да се спре предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ. Ответникът - командир на отделение към РУ – Кърджали, ОДМВР – Кърджали, не изразява становище по оспорването. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспорената ЗППАМ на основание чл. 171, т. 2, б. „м“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) спрямо У. Р. М. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца.. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че лицето на 08.06.2026 г., около 13.20 ч., в гр. Кърджали, на ул. „Булаир“ е управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер], като не е използвал пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, извършвайки резки рискови маневри, изразяващи се в рязко подаване на газ и повишаване оборотите на двигателя, довело до превъртане на задвижващите колела на автомобила и извеждането му извън контрол., с което е нарушил чл. 104Б т. 2 от ЗДвП. За да отхвърли повторното искане за спиране на предварителното изпълнение на процесната ЗППАМ, съдът е преценил, че данните по делото не обосновават наличие на опасност от настъпването на значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 във вр. ал. 4 АПК. Според съда представените по делото доказателства не установяват новонастъпили обстоятелства, респ. такива, които не са съществували към момента на първото произнасяне от съда – 01.07.2026 г. Освен това в тях не се съдържат конкретни данни, че придвижването на частния жалбоподател за изпълнение на трудовите му задължения следва да се осъществява с автомобил, управляван лично от него, както и че доходите му от трудова дейност са единствените средства за издръжка на него и семейството му. Доводите на водача за лични затруднения за счетени за непротивопоставими на обществените интереси, с оглед на които е предвидено налагане на мярката. Определението е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати сочените в частната жалба нарушения. Съставът на Административен съд-Кърджали е обсъдил подробно всички доводи на У. М. във връзка с представените доказателства, изложил е обосновани мотиви, които се споделят от настоящият състав. Предварителното изпълнение на ЗППАМ е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК.. Първоинстанционният съд правилно е приел, че данните по делото не обосновават извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт, съответно, да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Доводът на жалбоподателя, че предварителното изпълнение на обжалвания административен акт ще затрудни възможността му да осъществява трудова дейност, т която да издържа себе си и семейството си, правилно е приет за неоснователен.. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила имуществена вреда от невъзможността му да управлява МПС и да извършва дейностите във връзка с изпълнение на трудовите си задължения, същата не е нито значителна, нито трудно поправима, включително предвид алтернативни възможности за придвижване и трудова заетост. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Защитаваните от оспорващия негови интереси са непротивопоставими на надделяващия обществен интерес. Твърденията на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е изследвал съразмерността на защитаваните интереси, са неоснователни. Предварителното изпълнение на издадената заповед е допуснато по силата на закон, поради което на нормативно ниво е отчетен превес на обществения интерес над интереса на адресата на акта. Защитените обществени отношения са с особена важност, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Възражението на У. М. в частната жалба, че реашаващият съд не е отчел механизма на извършване на нарушението, за което е наложена ПАМ, е неоснователно. Това обстоятелство е относимо към предмета на основното производство, поради което е ирелевантно за преценката на предпоставките по чл.166, ал.2във връзка с ал.4 АПК и като такова не подлежат на разглеждане и обсъждане в настоящия процес, По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното оспореното определение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд