Определение № 2819 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1542/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. срещу решение № 2/26г. на Добрички окръжен съд, постановено по в.гр.д. 302/25г., с което са приети за неоснователни исковете на жалбоподателя срещу бившата му съпруга и брат й за разкриване на относителна симулация на договор за дарение на земеделска земя, сключен между двамата ответници, прикриващ покупко- продажба, и иск за установяване на право на собственост върху същата земеделска земя, поради пълна трансформация- купуване на имота с изцяло личи средства на ищеца по време на брака. В исковата молба ищецът Д.Д. твърди, че по време на брака с ответницата М Д., последната получила дарение от брат си на земеделска земя, чрез договор за дарение, но земеделската земя била придобита чрез покупко- продажба за сумата от 7500лв., тъй като братът на ответницата и втори ответник бил в затруднено материално положение, а сума от 7500лв. била дарена от родителите на ищеца. Въззивният съд е приел, че не е доказано дарителят С. В. да е получил сумата от 7500лв., освен това не е доказано евентуално дарената от родителите му сума от 7500лв. да е вложена за купуването на имота, както и че не е доказано страните по дарението да са имали друга воля, а именно за сключване на договор за покупко- продажба. Доказателствата по делото единствено установявали желанието на ищеца да купи имота чрез дарени от родителите му пари. В касационната жалба се оспорват изводите на съда, като в изложението се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и по ал.2, пр.3 ГПК. Поставят се въпроси за това как се извършва доказването на релевантните по делото факти, както и „Длъжен ли е въззивният съд да изложи свои мотиви като прецени всички доказателства по делото, да отговори на всички възражения и доводи на страните? (Според ищеца съдът е пренебрегнал признанието на ответниците, че мотивът за дарението бил Д. да окрупни имота си в съседство и да го отдава под наем.); Представлява ли основание за отвод на съдебния състав обстоятелството, че съдът се е произнесъл по аналогичен спор между същите страни? Длъжен ли е ищецът да докаже за какво е била изразходвана получената от продажбата сума, за да установи относителна симулация? ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Относителна симулация може да се докаже както с преки, но така също и с косвени доказателства, като в последния случай е необходимо от доказателствата по делото да може да се направи логически един единствен категоричен извод, че фактът се е осъществил, т.е. че има сключена привидна сделка, прикриваща друга действителна сделка. В случая ищецът не ангажира по делото преки доказателства за наличието на относителна симулация- не доказва наличието на уговорки между брата и сестрата за покупко- продажба, не доказва и плащането на цена от сестрата към брата. По делото са ангажирани единствено доказателства за следните факти- че родителите на ищеца са му дали пари да купи процесния имот, и че братът на бившата му жена и втори ответник е бил в затруднено материално положение. От тези косвени доказателства не може да се направи единствен извод за това, че сделката между брата и сестрата е била покупко-продажба, а не дарение. Това, че са били дарени пари на ищеца за покупката на имота, не означава задължително и по необходимост, че тези пари са били изразходвани именно за покупката на имота. От факта, че брата на ответницата е бил в затруднено материално положение, не означава задължително и по необходимост, че той е продал имота си, и че не би могъл да го дари. Той е правоспособен и дееспособен гражданин и има право да сключва всякакви сделки с имуществото си по свой собствен избор. Мотивът да се извърши дарението- а именно окрупняване на земеделската земя, за да се дава под наем, също не е никакво доказателство за покупката на имота. Дарението е акт на щедрост, то може да е благодарствено или да е във връзка с реципрочно очакване, може да е в изпълнение на нравствен дълг или да е изцяло алтруистично и т.н.. Мотивът за дарението е ирелевантен за основанието на сделката. Поради изложеното, не се установява наличие на очевидна неправилност. Въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е направил извод, че от ангажираните по делото косвени доказателства не може да се направи единствен извод за наличието на дарение, прикриващо продажба. Въпросите от изложението са във връзка с доказателствената сила на косвените доказателства, по които въпроси въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС. Представеното от ищеца решение № 31/12г. на ІІІ ГО като съдебна практика относно доказателствената сила на косвените доказателства, е съобразено от въззивния съд. Въпросът относно предпоставките за отвод по чл. 22 ГПК не е обуславящ, доколкото съдебният състав не е взимал участие при решаване на същото дело в друга инстанция, за да е налице основание за отвода му. Разглеждането на други дела, с друг предмет между същите страни, също не е сред изчерпателно изброените случаи за отвод, предвидени в чл. 22 ГПК. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО