Определение № 575 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 355/2026 г.

Производството по делото e по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Саня 777“ ЕООД против определение № 3212 от 21.10.2025 г., постановено по адм. д. № 710/2025 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – кметът на община Кнежа не изразява становище по частната жалба. Писмен отговор на частната жалба е депозиран от община Кнежа, която не е страна по делото. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Плевен, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК, спира производството по делото до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм. д. №610/2025 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед № 26/15.07.2025 г. на кмета на община Кнежа, с която е отказано да се одобри изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ VII - 4024, 4025, УПИ IX – 4026 и УПИ XVII – 4034 по плана на гр. Кнежа. Като фактическо основание за отказа е посочено, че искането за изменение на ПУП – ПРЗ е подадено след извършено незаконно строителство, спряно със заповед на кмета, а като правно - нормата на чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ, съгласно която влезли в сила подробни устройствени планове не могат да се изменят с цел узаконяване на незаконно изградени строежи. От приложените по делото доказателства е установено, че на 01.07.2025 г. е издадена заповед от кмета на община Кнежа, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 3 ЗУТ, е наредено на „Саня 777“ ЕООД да премахне незаконен строеж – „ Част от сграда за обществено хранене“, находящ се в ПИ с идентификатор 37376.1002.4024.2. Заповедта е оспорена и е образувано адм.д. № 610/2025 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, което е висящо. При тези данни първоинстанционния съд приема, че производството по оспорената заповед за премахване на незаконен строеж е преюдициално за законосъобразността на заповедта, с която е отказано одобряване изменение на ПУП – ПРЗ. Този извод на съда е незаконосъобразен. Фактът, че на дружеството е разпоредено да бъде премахната част от строителен обект – „Ресторант“, находящ се в ПИ с идентификатор 37376.1002.4024 и заповедта е оспорена по съдебен ред, не обосновава наличие на преюдициалност на спора по отношение оспорването на заповедта за отказ да се одобри изменение на ПУП – ПРЗ в т.ч. и за ПИ, в който е построена сградата. Законосъобразността на административният акт се преценя към момента на неговото издаване – чл. 142, ал. 1 АПК и с оглед, фактическите и правни основания за издаване на същия, като към момента на постановяване на оспорената заповед не е налице влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж. Ето защо образуваното съдебно производство по оспорването на административния акт, с който е наредено частично премахване на незаконен строеж не е преюдициално за производството по оспорване на заповедта за отказ да се одобри изменение на ПУП – ПРЗ. С оглед на изложеното обжалваното определение е неправилно и същото следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,