Определение № 1432 от 17.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1011/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 - чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Бъдеще за Ямбол" (Сдружението) със седалище в гр.Ямбол. Жалбата е против определение №1512 от 18.12.2024г., постановено от Административен съд - Ямбол по адм. д. № 367/2024г. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяната му и връщане делото на Административен съд - Ямбол за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане по същество на исковата молба. Ответникът Община Ямбол, с представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли тя да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в преклузивния 7 - дневен срок, предвиден в чл.230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане и е прекратено производството по исковата молба на Сдружение с нестопанска цел "Бъдеще за Ямбол", с която се иска да бъде осъдена Община Ямбол да извърши фактическото действие, за което е задължена по закон и което не извършва, а именно - да върне недвижимите имоти с идентификатори 87374.19.80, 87374.19.111 и 87374.19.916, придобити на основание сключен договор между областния управител на Област Ямбол и кмета на Община Ямбол за безвъзмездно прехвърляне на Община Ямбол на правото на собственост върху посочените по-горе недвижими имоти, тъй като не са реализирани предвидените по закон мероприятия. За да достигне до този резултат, съдът се е позовал на нормата на чл.159, т.4 от АПК и е приел, че за Сдружение с нестопанска цел "Бъдеще за Ямбол" не е налице правен интерес от оспорване на твърдяното бездействие. В тази насока съдът е изложил мотиви, че Сдружението не твърди и не сочи доказателства, че то или непосредствено някои от неговите членове са или в бъдеще ще бъдат лично, пряко и непосредствено засегнати от соченото в жалбата бездействие на административния орган. Съдът е счел, че независимо, че Сдружението е създадено в обществена полза, това не е достатъчно, за да обоснове правния интерес от оспорване на всеки акт (в случая бездействие), за който това сдружение прецени, че е незаконосъобразен, тъй като това би се превърнало в надзор за законосъобразност върху актовете на администрацията. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Първостепенният съд точно е констатирал, че по силата на чл.256, ал.1 във вр. с чл.147, ал.1 от АПК право да търсят защита срещу бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения. Това обуславя и изискването за наличие на личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорване, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. Неблагоприятно засягане е всяка правна последица от административен акт или поведение на административен орган, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаване на административния акт или определено поведение. Следва да се има предвид, че наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично прогласено в чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, която конституционна норма регламентира обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие - актът да засяга лицето, което го обжалва. Според разрешението, дадено с Тълкувателно решение №2/12.02.2010г., постановено по тълк. д. №4 по описа за 2009г. на Върховния административен съд, в него изрично е посочено, че юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес от това.. В случая твърдяното бездействие е на Община Ямбол и се изразява в невръщане от негова страна на три недвижими имоти на Област Ямбол. Страни по това правоотношение са Община Ямбол и Област Ямбол. Твърдяното бездействие по никакъв начин не засяга лично, пряко и непосредствено оспорващото сдружение или неговите членове. Независимо, че сред целите на Сдружението е и оказване на реален и ефективен граждански контрол върху работата и решенията на общинските и държавни органи на властта, така формулираната цел не разширява правния интерес на Сдружението, нито му дава самостоятелни права да оспорва актовете или бездействията на общинските и държавни органи. Ето защо първостепенният съд законосъобразно е преценил, че целите на Сдружението следва да бъдат постигнати не чрез пряко обжалване по реда на АПК, а чрез сезиране на Прокуратурата, която да упражни правомощия си по надзора за законност. При липсата на твърдения и данни за пряко и непосредствено засягане на права в разглеждания случай, правилно първоинстанционният съд не е пристъпил към разглеждане на спора по същество. При тези вярно установени факти, първостепенният съд е извел обоснован правен извод за наличие на основание по смисъла на чл.159, т.4 във вр. с чл.256, ал.1 от АПК за оставяне жалбата на Сдружението без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея съдебно производство. Неоснователни са оплакванията в частната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като такива се сочат нарушение на чл.158, ал.1 от АПК и нарушение на чл.9, ал.3 и ал.4 във вр. с чл.171, ал.4, пр.2 от АПК. За първото нарушение на чл.158, ал.1 от АПК се твърди, че съдът не е дал възможност на ищеца да обоснове правния си интерес. Възражението е неоснователно, тъй като частния жалбоподател явно не прави разлика между нередовна и недопустима жалба. Редът по чл.158, ал.1 от АПК е приложим за нередовна жалба – която не отговаря на изискванията на чл.150, ал.1 и 3 и чл.151 от АПК. За разлика от нея за недопустимата жалба на основанията по чл.159 от АПК (включително и относимата т.4 от тази разпоредба) няма предвиден ред за отстраняване. Така е, защото допустимостта касае същината на търсената защита, поради което недопустимостта не може да бъде отстранена, независимо от поведението на оспорващия. Неоснователно е и второто възражение - по реда на цитираните разпоредби на чл.9, ал.3 и ал.4 във вр. с чл.171, ал.5 (неправилно се сочи ал.4), пр.2 от АПК съдът указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Тези разпоредби са относими към събирането на доказателства от значение на спора или за правния интерес на оспорващия. Но в случая жалбата е изначално недопустима и не може да бъде санирана, включително със събиране на доказателства за нейната допустимост. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно. Затова то следва да се остави сила. Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК е основателно предявеното от ответника искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство. Затова Сдружение с нестопанска цел "Бъдеще за Ямбол" следва да бъде осъдено да заплати на Община Ямбол сумата от 100лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено според чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 във вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,