Определение № 4042 от 04.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 712/2025 г.
ВКСIII гражданско отделение04.09.2025 г.докладчик Александър Цонев
Диспозитив
ОСВОБОЖДАВА внесеното от К. Р. К. за сметка на И. И. И. обезпечение в размер на 16 345,99лв. за спиране изпълнението на решение № 180/ 04.10.2024г. по в.гр.д. 287/24г. на ОС- Разград. ДА СЕ ПРЕВЕДЕ сумата от 16 345,99 лв. по посочената от ЧСИ № 912 Г. А. С. сметка при „Централна кооперативна банка“ АД, IBAN: B., B. КОД: С., с титуляр Г. А. С. № 912, с район на действие ОС- Разград, за удовлетворяване на вземането на взискателя И. М. Т. по изп.д. № 20249120401103 на ЧСИ Г. А. С. № 912, с район на действие ОС- Разград. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Съдът е сезиран с искане гаранцията, която е внесена по делото по чл. 282, ал.2, т.1 от ГПК, да бъде преведена по изпълнително дело на ЧСИ. За да се произнесе по искането ВКС взе предвид следното: С въззивно решение ответницата по делото И. И. била осъдена да плати на ищеца И. Т. 15050лв. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, заедно с лихва за забава в размер на 1295,99лв., за периода от забавата до подаването на исковата молба. И. Т. се снабдил с изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение и образувал изпълнително дело при ЧСИ. Касационното производство било образувано по касационна жалба на И. И., която поискала спиране на изпълнението на въззивното решение и внесла гаранция по чл. 282, ал.2, т.1 ГПК по сметка на ВКС в размер на 16345,99лв. С определение от 27.05.25г. ВКС спрял изпълнението на въззивното решение, а след това с определение по чл. 288 ГПК ВКС не допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Частният съдебен изпълнител е уведомил съда, че по образуваното изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист от въззивния съд със страни И. Т.- взискател и И. И.- длъжник, не е извършено плащане на задължението. Ищецът И. Т. и вносителят на гаранцията за сметка на длъжника са дали съгласие за превеждане на гаранцията по сметка на ЧСИ. Ответникът по делото и длъжник по изпълнението И. И. не е представила доказателства за плащане на задължението, въпреки дадения от съда срок. При така установените факти, ВКС счита, че гаранцията следва да се преведе по сметка на частния съдебен изпълнител за удовлетворяване на вземането на взискателя. Внесената гаранция има характер на залог на вземане и обезпечава вземането на И. Т. срещу И. И.. Залогът служи за удовлетворяване на кредитора при условие, че касационното производство приключи в негова полза и длъжникът не докаже, че вече е платил задължението си. Удовлетворяването от залога се извършва като сумата се превежда по образуваното изпълнително дело (т.р. 6/15г. на ОСГТК). В случая длъжникът, въпреки дадения от съда срок, не е представил доказателства, че е платил извън изпълнителното дело (уведомена е на 27.08.25г.), а ЧСИ е удостоверил, че не са постъпили плащания по изпълнителното дело. При това положение внесената гаранция следва да се преведе по сметката на ЧСИ. От извършена служебна справка се установява, че внесеното обезпечение в размер на 16345,99 лв. е налично по специалната сметка на ВКС. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение