Решение № 5773 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9120/2014 г.

Решение № 5773 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9120/2014 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Еленков Дичев от гр. София против решение № 2466/11.04.2014 г. по адм. д. № 7040/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 2001204658/15.11.2012 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП - София, в потвърдената част с решение № 925/23.05.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, за установено задължение на лицето по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 3540 лв., ведно със съответните лихви за забава, при ревизия извършена по реда на чл. 122 ДОПК и е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на Дирекция "ОДОП" - София в размер на 352,40 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и отмяна на РА с присъждане на разноските. В съдебно заседание касационният жалбоподател е представляван от надлежно упълномощен адвокат, който пъддържа касационната жалба. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. При извършена ревизия на лицето е установено превишение на разходите над приходите, поради което ревизираното лице е уведомено, че ревизията ще бъде извършена по особения ред на чл. 122 ДОПК, във връзка с което са изискани документи и писмени обяснения по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК. В представени от ревизираното лице писмени обяснения са изложени твърдения за получени парични средства в заем, както следва: в размер на 8000 евро от майка му Люба Димитрова Дичева и в размер на 25 000 лева от лицето Толи Константинов Сардарев, към които твърдения са представени и документи. Както ревизиращите органи, така и съдът е приел, че не е безспорно доказано получаването на тези суми като заемни средства от посочените лица, на база анализ на данните по делото. Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че към началното салдо следва да се добави сумата 8 000 евро, данните са противоречиви. При първоначалната ревизия ревизирания субект е дал обяснения, че е получил сумата 7 600 евро от работата си в Испания през 2009 г. При повторната ревизия, в обяснението си е посочил ново твърдение за получена в заем сумата от 8 000 евро от майка си, която също е работила в Испания. При така противоречивите обяснения и липсата на безспорни доказателства, за размер на реализиран доход от майка му за 2005 г., правилно твърдението е прието за недоказано и сумата не е включена в началното салдо. Вторият спорен момент е относно твърдението за сума в размер на 25 000 лв., за която единствено е представен Запис на заповед, без нотариална заверка на подписите, с дата 7.12.2005 г., с вписване, че Стоян Дичев "безусловно и неотменимо" се задължава да плати сумата 25 000 лв. на Толи Константинов Сардарев. Доказателства за предоставяне на сумата от Толи Сардарев на Стоян Дичев не са представени. Не са представени и доказателства, че към 2005 г. Толи Сардарев е разполагал с такава сума. В хода на ревизията, през м. 05.2012 г., по повод искане отправено от ревизиращите органи до Толи Сардарев, последният е дал обяснение, че сумата все още не му е върната от Стоян Дичев. Във връзка с искането от органите по приходите е представил извлечение от банкова сметка за налична сума 91 212 щатски долара към 24.07.2002 г. и последвали ежемесечни тегления на суми в различен размер и остатък към 31.12.2002 г. - 16,79 щатски долара. Представено е удостоверение от Агенцията по вписвания за сделки с недвижими имоти за периода 2004-2009 години. От последното се установява, че Толи Сардарев е закупил на 4.08.2005 г. недвижим имот, обезпечен с ипотека, вписана на 5.08.2005 г. в полза на "Юробанк и Еф Джи България" АД за отпуснат заем на стойност 16 000 евро. От анализа на така установените данни, правилни са изводите на съда, че не е доказано Толи Сардарев да е притежавал сумата 25 000 лева към м. 12.2005 г., а напротив - доказано е, че към тази дата има задължение по банков заем, обезпечен с ипотека във връзка със закупен имот през м. 08.2005 г. Същевременно, не е доказано предаване на сума в размер на 25 000 лв. от Толи Сардарев на Стоян Дичев, към датата на Записа на заповед - 7.12.2005 г. Установеното несъответствие между декларирани и получени доходи и направените от него разходи за ревизираната 2005 г. е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което законосъобразно е определена и данъчната основа за облагане с пряк данък по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Процедурата по извършване на ревизията по особения ред е спазена, лицето е било своевременно уведомено и е подавало обяснения, но твърденията му за получени суми от трети лица през периода, са недоказани, поради което правилно са приети са неоснователни. Правилно е обжалваното решение в изводът за законосъобразност на ревизионния акт, поради което следва да бъде оставено в сила. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на Дирекция "ОДОП" - София в размер на 352,40 лв. и съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК второ такова не се дължи за касационната инстанция, поради което искането на процесуалния представител на ответната страна не следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение