Определение № 4070 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3346/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК.

Образувано е по частна жалба на А. М. А., чрез процесуален представител, срещу:

1. определение №1371 от 13.02.2025г. по адм. дело №1484/2024г. по описа на Административен съд-Бургас/АС-Бургас/, с което на осн. чл.126 ГПК вр. чл.144 АПК е оставена без разглеждане жалба вх.№8927/30.08.2024г., подадена от А. против изричен отказ на директора на РИОСВ-Бургас за предоставяне на достъп до обществена информация, съдържащ се в решение №18/14.08.2024г. и писмо изх.№ЗДОИ-23(2) от 16.08.2024г. на директора на РИОСВ-Бургас, и производството по делото е прекратено.

2. определение №1376 от 13.02.2025г. по адм. дело №1484/2024г. по описа на Административен съд-Бургас, с което по реда на чл.176, ал.1 АПК е допълнено определение №1371 от 13.02.2025г. по адм. дело №1484/2024г. по описа на АС-Бургас, като А. М. А. на осн. чл.143, ал.3 АПК вр. чл.37 ЗПП и чл.24 НЗПП е осъден да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите-Бургас сумата от 100 лв. разноски по делото.

Частният жалбоподател моли за отмяна на определението ведно с допълнителното към него като неправилно и несправедливо, в противовес с практиката на СЕС, ЕСПЧ по приложение на чл.6 от Конвенцията, противоречащо и на разпоредби от националното материално и процесуално право, както и на целта на закона. Подробни съображения излага в частната жалба. Претендира разноски.

Ответникът- директора на РИОСВ-Бургас, чрез процесуален представител в писмено становище оспорва частната жалба и моли за отхвърлянето й. Не претендира разноски.

Настоящият състав приема частната жалба против определение №1371 от 13.02.2025г. по адм. дело №1484/2024г. по описа на Административен съд-Бургас за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от А. срещу изричен отказ на директора на РИОСВ-Бургас за представяне на достъп до обществена информация, постановен по заявление с вх.№ ЗДОИ-23 от 29.07.2024г. в РИОСВ, обективиран в писмо изх.№ЗДОИ-23(2) от 16.08.2024г. на директора на РИОСВ-Бургас.

След изтичане на 14-дневен срок по чл.28, ал.1 ЗДОИ, А. е оспорил пред АС-Бургас мълчалив отказ на директора на РИОСВ-Бургас да се произнесе по заявление с вх.№ ЗДОИ-23 от 29.07.2024г.

По оспорването е образувано на 14.08.2024г. адм. д.№1367/2024г. по описа на АС-Бургас, като в хода на съдебното производство е издаден изричен отказ на директора на РИОСВ-Бургас за представяне на достъп до обществена информация, постановен по заявление с вх.№ ЗДОИ-23 от 29.07.2024г. в РИОСВ, обективиран в решение №18/14.08.2024г. и писмо изх.№ЗДОИ-23(2) от 16.08.2024г. на директора на РИОСВ-Бургас, което писмо е представено на съда от жалбоподателя с молба от 27.08.2024г. Този АА е представен по делото и от ответната страна на 29.08.2024г.

В становище вх.№9012/02.09.2024г. до АС-Бургас по адм.д.№1367/2024г., А. А. е заявил, че вече обжалва изричния отказ в отделно производство, където е посочил настоящото дело за обединяване.

Производството по адм.д.№1376/2024г. на АС-Бургас е приключило с влязло в сила Решение №8992/12.11.2024г., в което съдът е приел, че правният спор по делото касае изричен отказ, обективиран в решение №18/14.08.2024г (т.1 и т.2 от писмо изх.№ЗДОИ-23(2) от 16.08.2024г.) на директора на РИОСВ-Бургас, като по оспорването е отменил изрично решение №18/14.08.2024г. на директора на РИОСВ-Бургас, в частта по т.2 от приложеното към него писмо-отговор изх.№ЗДОИ-23(2) от 16.08.2024г. на директора на РИОСВ-Бургас, и преписката е върната на АО с указание в 10-дневен срок от връчване на съдебното решение, да даде конкретен писмен отговор по въпросите, отправени от А. в т.1 и т.2 от заявление за достъп до обществена информация вх.№ ЗДОИ-23 от 29.07.2024г.

На 30.08.2024г. А. А. е депозирал в АС-Бургас жалба срещу изричен отказ на директора на РИОСВ-Бургас за предоставяне информация по съществото на въпросите от т.1 и т.2 в писмо изх.№ЗДОИ-23(2) от 16.08.2024г. на директора на РИОСВ-Бургас, с искане за неговата отмяна. По тази жалба е образувано на 30.08.2024г. адм.д.№1484/2024г. по описа на адм.съд Бургас.

За да постанови обжалваното определение №1371 от 13.02.2025г. АС-Бургас е приел, че предметът на правния спор, очертан с решението по адм. д.№1367/2024г. на АС-Бургас (законосъобразността на решение №18/14.08.2024г. на директора на РИОСВ-Бургас и приложеното към него писмо изх.№ЗДОИ-23(2) от 16.08.2024г. на директора на РИОСВ-Бургас) е идентичен с предмета на настоящия правен спор.

Съдът е счел, че има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, като по късно заведеното адм.д.№1484/2024г. по описа на адм.съд Бургас следва да се прекрати служебно от съда по аргумент от чл.126 ГПК.

Определение №1371 от 13.02.2025г. е правилно като краен резултат.

В конкретния казус производството по адм.д.№1367/2024г. на АС-Бургас е проведено при обжалван мълчалив отказ по заявление за достъп до обществена информация, в хода на което съдебно производство след изтекъл срок по чл.28, ал.1 ЗДОИ е налице постановен от задължения субект по ЗДОИ изричен отказ, който е оспорен от А., по което оспорване е образувано на 30.08.2024г. адм.д.№1484/2024г.

Съществено за настоящия спор е, че по адм.д.№1367/2024г. решаващият състав е приел за предмет на делото оспорване на последвалия изричен отказ, обективиран в решение №18/14.08.2024г. и писмо изх.№ЗДОИ-23(2) от 16.08.2024г. на директора на РИОСВ-Бургас, като съдът вместо да прекрати производството по делото поради липса на правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ, по оспорването на изричния отказ е постановил съдебен акт на 12.11.2024г., който е влязъл в сила преди приключване на устните състезания по адм.д.№1484/2024г.

При тези данни неправилно АС- Бургас е прекратил производството по делото на осн. чл.126, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК, защото след влизане в сила на решението по адм.д.№1376/2024г. на АС-Бургас, съобразно условията, визирани в чл.213 ГПК вр. чл.144 АПК- по двете дела (адм.д.№1484/2024г. и адм.д.№1367/2024г. по описа на на АС-Бургас) предмет на контрол за законосъобразност е един и същ АА, разпоредбата та чл.213 ГПК, изискваща съединяване производството по тези дела, е неприложима, но към 13.02.2025г. (датата на постановяване на обжалваното определение №1371) не са били налице две висящи дела в същия съд, поради което неприложима също така е разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК.

Независимо от горното, към датата на постановяване на обжалваното определение е налице основанието по чл.159, т.6 АПК за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване производството по адм.д.№1484/2024г. на АС-Бургас, защото по оспорването на изричния отказ, след като този АА е бил предмет на адм.д.№1367/2024г., има влязло в сила съдебно решение.

Горното означава, че крайният извод на първостепенния съд за оставяне без разглеждане жалба вх.№8927/30.08.2024г., подадена от А. против изричен отказ на директора на РИОСВ-Бургас за представяне на достъп до обществена информация, съдържащ се в решение №18/14.08.2024г. и писмо изх.№ЗДОИ-23(2) от 16.08.2024г. на директора на РИОСВ-Бургас, прекратяване на производството по делото е верен, при което частната жалба против определение №1371 от 13.02.2025г. по адм. дело №1484/2024г. по описа на Административен съд-Бургас трябва да се отхвърли като неоснователна.

Частната жалба против определение №1376 от 13.02.2025г. по адм. дело №1484/2025г. по описа на Административен съд-Бургас е процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

С оглед установения по делото факт на постановяване изричен отказ от АО след срока по чл.28, ал.1 ЗДОИ, противно на възприетото от АС-Бургас в определение №1376 от 13.02.2025г., разноски на ответната страна не се дължат, защото не е налице хипотезата на чл.143, ал.3 АПК - поведението на ответника е повод за завеждане на делото.

Предвид изложеното частната жалба против определение №1376 от 13.02.2025г. по адм. дело №1484/2024г. по описа на Административен съд-Бургас следа да бъде уважена, а определението отменено като неправилно-постановено в нарушение на материалния закон.

С оглед изхода на спора по частните жалби, разноски в настоящото производство не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение