Определение № 1372 от 14.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 758/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Я. Г. Й. от Пловдив, против определение № 10027 от 19.11.2024 г., постановено по адм. дело № 2157/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. С определението, на основание чл. 159, т. 4 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на г-жа Й. против заповед № 24ОА-1926 от 29.7.2024 г. на кмета на община Пловдив поради липса на интерес и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение. Съгласява се с изводите на съда, че не са налице хипотезите на чл. 131, ал. 2, т.1, 2 и 3 от ЗУТ, но развива съображения, че била налице хипотезата на чл. 131, ал.1, т. 4 тъй като се променяло предназначението на имот с идентификатор 56784.382.1317 по КККР на Пловдив. Променяла се ширината на улица с идентификатор 56784.382.563, която се намирала северно от притежавания от частният жалбоподател имот с идентификатор 56784.382.560 по КККР, за който имот е отреден УПИ І-102.378 по плана за регулация. Твърди, че е налице правен интерес за оспорване на заповедта, тъй като попада в кръга на заинтересуваните лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – кмет на община Пловдив, в писмен отговор оспорва частната жалба. Развива съображения, сочещи правилност на оспореното определение. Иска същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.230 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 229, ал.1, т.2 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С оспорената пред първата инстанция заповед на кмета на община Пловдив е одобрен ПУП – ПРЗ за УПИ-382.1313, жилищно застрояване, УПИ 382.1314, жилищно застрояване, УПИ 382.1315, жилищно застрояване, УПИ 382.1316, жилищно застрояване и задънена улица, представляващи поземлени имоти с идентификатори 56784.382.1313, 56784.382.1314, 56784.382.1315, 56784.382.1316 и 56784.382.1317 по КККР на Пловдив, район „Южен“, местност [жк], с променено предназначение на земеделска земя, като в част регулация описаните имоти се изменят и обединяват в нов УПИ 382.1461, жилищно застрояване, а в част застрояване се установява ново свободно високо застрояване. С обжалваното определение Административен съд Пловдив е оставил без разглеждане жалбата на Я. Й. срещу посочената заповед, след като е приел, че тя не попада в нито една от категориите лица по чл. 131, ал. 2 от ЗУТ и по тази причина не притежава правен интерес да оспорва заповедта. Определението е правилно. Частният жалбоподател, както бе посочено по-горе, възприема за правилен извода на съда, че по отношение на притежавания от нея имот не са налице хипотезите на чл. 131, ал. 2, т.1, 2 и 3 от ЗУТ, но за да обоснове неправилност на оспореното определение развива съображения, че била налице хипотезата на чл. 131, ал.1, т. 4 ЗУТ. Тези съображения са неоснователни. За да е налице хипотезата на посочената правна норма е необходимо имота предмет на плана да е съседен на имота на оспорващия и предназначението на този имот да бъде променено с предвижданията на плана. В настоящия случай съседен на притежавания от г-жа Й. имот с идентификатор 56784.382.560 по КККР граничи с имот 56784.382.1313 чието предназначение не се променя – същият запазва предназначението си „за жилищно строителство“. Имот с идентификатор 56784.382.1317 няма обща граница с притежавания от г-жа Й. 56784.382.560. Частта, която от улица променя предназначението си, ставайки част от УПИ 382.1461 „за жилищно строителство“ и се намира от другата страна /източната/ на имот 56784.382.1313 който граничи на запад с имота на частния жалбоподател. Следователно не е налице хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Частният жалбоподател не е заинтересовано лице и с оглед другият изложен в частната жалба довод, че се променяла се ширината на улица с идентификатор 56784.382.563, която се намирала северно от притежавания от частният жалбоподател имот с идентификатор 56784.382.560. Твърдението е невярно. Улицата е нанесена в КККР като три следващи един след друг имоти – 56784.382.563, 56784.382.1317 и 56784.382.589. Частта от улицата, която се намира северно от имота на г-жа Й. е с идентификатор 56784.382.563. Тази част от улицата не е предмет на плана и ширината й остава непроменена. Северно от новообразувания УПИ 382.1461 се намира частта от улицата с идентификатор 56784.382.1317, тази част не граничи с 56784.382.560 /на жалбоподателката/. За пълнота на описанието – най-източната част от тази улица е с идентификатор 56784.382.589 и се намира северно от имоти чийто идентификатори завършват на 586 и 587, като тази част нито е предмет на плана нито граничи с имота на Й.. Изложеното сочи следните факти и изводи – частта от улицата с идентификатор 56784.382.1317 /предмет на плана/ не граничи с имота на частния жалбоподател и това, че в тази част ширината на улицата се променя от 4,5 на 6,75 м. не засяга по никакъв начин собствеността на Я. Й.. Дори да е вярно твърдението в частната жалба, че не са уредени регулационните отношения между всички собственици, това не предава на частният жалбоподател качеството на заинтересовано лице. По тази причина не е активно легитимирана да обжалва процесната заповед, както и да поставя въпроса дали одобрения ПУП съдържа всички необходими части. Като е приел жалбата на Я. Й. за недопустима поради липса на правен интерес по смисъла на чл.131 ЗУТ и е прекратил производството по делото Административен съд Пловдив е постановил валидно, допустимо и правилно определение, което не следва да бъде касирано. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,