Решение № 15947 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2374/2013 г.

ВАСVIII отделение02.12.2013 г.докладчик Свилена Проданова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2995/12.12.2012 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 3650 по описа за 2011 г. на този съд. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15947 от 2.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2374/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "директорът на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 2995/12.12.2012 г. на Административен съд- Варна, постановено по адм. дело № 3650 по описа за 2011 г. на този съд, в частта с която е отменил Ревизионен акт № 081101158/24.06.11 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Добрич, поправен с РА № 081101158/20.07.11 г. за поправка на РА, потвърден с Решение № 610/27.09.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, с който по реда на чл. 122 от ДОПК на "Конкорт" ЕООД с ЕИК 124627158, с адрес за кореспонденция - гр. Добрич, ул. Балкан 12 седалище и адрес на управление гр. София, кв. Владая, ул. Реката № 5, са установени задължения за ДДС за д. п. м. 10.10 г. за разликата над 1227.06 лв. до 79 570.42 лв. и съответните лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - "Конкорт" ЕООД, редовно призован, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил Ревизионен акт № 081101158/24.06.11 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Добрич, поправен с РА № 081101158/20.07.11 г. за поправка на РА, потвърден с Решение № 610/27.09.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, с който по реда на чл. 122 от ДОПК на "Конкорт" ЕООД са установени задължения за ДДС за д. п. м. 10.10 г. за разликата над 1227.06 лв. до 79 570.42 лв. и съответните лихви. В останалата част жалбата на дружеството е отхвърлена. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че неправилно и незаконосъобразно органът по приходите е приел, че дружеството не е отчело приходи от продажба на стоки, съответно не е начислило ДДС за извършени от него доставки на стоки. Не са налице доказателства относно приетото от органа по приходите, че е налице именно извършена доставка на стоки. Дружеството не е и произвеждало слънчоглед през стопанската 2009/2010 г. - съгласно заключението на вещото лице, прието от съда и неоспорено от страните. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил транспортна услуга - превоз на слънчоглед. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, и правилно въз основа на доказателствата, които са били събрани в хода на съдебното производство е приел, че е от събраните по делото доказателства, представени както от жалбоподателя, така и от третите неучастващи по делото лица- "Хранекспорт БГ" ООД, "Папас олио" АД и "Кремер София" ЕООД и от заключението на вещото лице се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил транспортна услуга - съгласно представените товарителници и пътни листи е извършил превоз на слънчоглед с изпращач съответно "Михаел 2008" ЕООД, "Прайз" ЕООД и "Зърнокомерс ННН" ЕООД и място на разтоварване съответно завод за олио Балчик, база Яребична и зърнобаза Дончево, като количествата, посочени в РА слънчоглед са транспортирани от жалбоподателя до тези бази. Процесните количества слънчоглед са доставени от тези доставчици по издадените от тях фактури съответно на "Хранекспорт БГ" ООД, "Папас олио" АД и "Кремер София" ЕООД и са част от количествата по издадените от доставчиците фактури. Фактурите са осчетоводени в счетоводствата на получателите и стойността им е платена. Правилно е установил първостепенният съд, че не се установява дружеството да е разполагало с количества слънчоглед, които да достави на "Михаел 2008" ЕООД, съответно на "Прайз" ЕООД и "Папас олио" АД, както е приел органът по приходите. От заключението на вещото лице и представените счетоводни документи на жалбоподателя се установява, че към 30.09.2010 г. "Конкорт" ЕООД е имало 130.65 тона слънчоглед реколта 2010 г., като закупеното количество слънчоглед през м. октомври 2010 г. е 2916.06 тона и цялото налично и доставено количество е продадено на клиенти, посочени както в заключението на вещото лице, така и в справката на дружеството относно извършени продажби. Дружеството не е и произвеждало слънчоглед през стопанската 2009/2010 г. - съгласно заключението на вещото лице, прието от съда и неоспорено от страните. Не се установява дружеството да е реализирало стоки към посочените в РА дружества, за които да не е издало фактура, съответно да не е начислило ДДС. Правилно е прието, че обстоятелството дали част от количествата са извозени от с. Плачидол, където жалбоподателят има база е ирелевантно в случая, тъй като не е установено дружеството да е разполагало със стоки, които да е продало и за които да не е издало фактури - цялото налично и доставено количество е продадено на доставчиците, посочени в справките на жалбоподателя и от вещото лице. От събраните по делото доказателства става ясно, че жалбоподателят е извършил транспортна услуга - превоз на слънчоглед до базата на "Папас олио" АД, до базата в с. Яребична и до зърнобаза Дончево, а не доставка на стока- слънчоглед в посочените от органа по приходите количества. Стоките са превозени с посочените автомобили, от шофьори, на дати и по маршрут, посочени в справките, разчетени от иззетия компютър от базата на жалбоподателя при извършената му проверка. От събраните по делото доказателства е установено по безспорен и категоричен начин, че дружеството е издало на "Агрогрийн" ЕООД ф. № 346/4.10.10 г. за доставка на 124.580 т слънчоглед и е съставен и приемо-предавателен протокол за същото количество, като по справката са доставени 116.760 и 11.120 тона или общо 127.880 т. За количеството от 3.300 т, доставено на "Агрогрийн" ЕООД, както и за извършените транспортни услуги жалбоподателят не е издал фактури, не е отчел приходи от продажба на стоки, съответно на услуги и не е начислил ДДС за извършените доставки, поради което и съдът намира, че е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. С оглед на гореизложеното, съдът е приел, че основата за облагане за извършените транспортни услуги на стоки с изпращач "Прайз" ЕООД за "Хранекспорт" ЕООД е 1373.88 лв., за извършен транспорт на стоки с изпращач "Михаел 2008" ЕООД за "Папас олио" АД основа за облагане - 1902.25 лв. и за извършен транспорт с изпращач "Зърнокомерс ННН" ЕООД за "Кремер София" ЕООД данъчна основа за облагане - 426.42 лв. или данъчна основа за облагане за д. п. м. 10.10 г. от извършени доставки на услуги - транспортни и доставка на стоки - 3.3 т слънчоглед - 6135.31 лв. Дължимият ДДС при така определената основа за облагане е 1227.06 г. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на коя да е от страните в касационното производство. Водим от горното и в същия съд Върховният административен съд, Осмо отделение

Цитирани разпоредби

1