Определение № 12266 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10280/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба на Е. Кърджилова от гр. София против Определение № 14056/07.08.2024 г., постановено по адм.дело № 2473/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е оставено е оставено без уважение искането й за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски, както и искането й за предоставяне на правна помощ за обжалване на Определение № 10476/02.07.2024 г., постановено по същото дело. В частната жалба на практика липсват съображения за неправилност на съдебното определение, но въпреки това е формулиран петитум за отмяната му. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да бъде освободено едно лице от заплащане на държавна такса и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно по силата на чл. 144 от АПК, е необходимо да се извърши преценка на неговите доходи и тези на членовете на семейството му, които, съпоставени с размера на дължимата държавна такса и разноски, както и недвижимото и движимото имущество, като евентуален източник на такива, биха дали възможност да се заплати държавната такса. Във всички случаи именно страната е длъжна да представи убедителни данни, че са налице обективни условия, които я поставят в невъзможност да заплати дължимата държавна такса. В конкретния случай, правилно, първоинстанционният съд е посочил, че от приложената по делото декларация за материално и гражданско състояние не може да се приеме, че г-жа Кърджилова не разполага с достатъчно средства да заплати държавна такса в размер на 30 лева. Последната твърди, че очаква заплата за месец юни около 2 000 лева, притежава част от апартамент, както и наследствена къща. Горното е дало повод на съда да обоснове своята преценка, че не са налице основанията на цитираната правна норма, която се споделя и от настоящия съдебен състав. Безплатната правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП) се предоставя, когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда в случаите, в които страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ЗПП). Правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение и искането на г-жа Кърджилова за предоставяне на правна помощ, тъй като не са налице основанията за предоставянето й, предвидени в чл.23 от ЗПП- законът не предвижда задължително адвокатско представителство и по делото не се установява жалбоподателят да няма средства, с които сам да си осигури адвокатска защита. По изложените съображения, определението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение