Определение № 397 от 26.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2454/2014 г.

Производството е по молбата вх. № 9196/22.Х.2014г. на адвокат Е..Г. като процесуален представител на Д. „В.” – Т. п. на ДП „С. д. п.” [населено място], имаща характер на искане по чл.248 ал.1 ГПК за допълване на постановеното от ВКС по настоящото дело определение № 1146 от 14.Х.2014г. с присъждане на разноските за касационното производство. Ответникът по молбата Х. А. А. не е подал отговор по реда на чл.248 ал.2 ГПК. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е допустима – подадена е в едномесечния преклузивен срок, предвиден в чл.248 ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е и основателна, съображенията за което са следните: С определението си № 1146/14.Х.2014г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд от 04.ІІ.2014г. по гр.д. № 747/2013г., с което е потвърдено решението на РС Велики Преслав по гр.д. № 475/2013г., с което са отхвърлени предявените от Х. А. срещу ТП Д. „В.” искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ. С това определение ВКС не се е произнесъл по направеното със своевременно подадения отговор на ТП Д. „В.” искане за присъждане на разноски /възнаграждение за адвокат/ в размер на 300лв. по приложените към отговора договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 02.ІV.2014г. При тези обстоятелства съдът намира, че искането за допълване на решението следва да бъде уважено с присъждане на молителя на 300лв. направени разноски – възнаграждение за един адвокат за касационното производство. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,