Определение № 6924 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2057/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез пълномощника юрисконсулт Ц. Петкова, в която са изложени съображения относими към искане за изменение на съдебно решение, в частта за разноските. С молбата си изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ иска от съда да постанови изменение на решение № 4005 от 15.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2057/2025 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта му за разноските. Иска се решението да бъде изменено, като съдът намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение. От ответника по молбата за изменение на съдебното решение – община Смядово, чрез пълномощника адвокат М. Кръстева, е постъпило писмено становище, в което се излагат съображения за нейната неоснователност. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира искането за подадено от надлежна страна и в определения за това срок, следователно за процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решението, чието изменение се иска Върховният административен съд е оставил в сила решение № 1589 от 29.11.2024 г., постановено по адм. дело № 350 по описа за 2024 година на Административен съд - Шумен. С изричен диспозитив съдът е осъдил Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на община Смядово сумата 59114,59 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. Конкретно по отношение на адвокатския хонорар, чието изменение се претендира, е обсъдил направеното от представителя на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е приел, че същото е принципно и в него липсват каквито и да било мотиви, поради което е и неоснователно. Настоящият състав намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта, относно присъдените разноски. Разпоредбата на чл. 248 от ГПК се намира в Раздел III на ГПК, който е озаглавен „Поправяне на решението“. Затова в производството по чл. 248 от ГПК съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, но само когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди. В случая това не е налице, поради което искането е неоснователно. Съдът е присъдил доказаните по размер разноски и изрично се е мотивирал защо оставя без уважение възражението за прекомерност, направено пред него. Преценката за съответствие на претендираното от дадена страна адвокатско възнаграждение следва да се предхожда от надлежно мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, обосновано с конкретни твърдения за липса на фактическа и/или правна сложност на делото, каквито в случая не са били налице. Недопустимо е едва с молбата, подадена по реда на чл. 248 от ГПК, страната да излага конкретните си твърдения, свързани с нееквивалентност на извършената адвокатска защита. В случая не е налице грешка или пропуск, поради която съдът да измени решението си. Предвид гореизложеното и на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение