Определение № 2298 от 04.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1564/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. С. Р. против определение № 474/02.02.2026 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение по гр.д. № 4251/2025 г., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1, т.2, т.5 и т.6 ГПК на влязло в сила решение № 206 от 19.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2732/2023 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение. Жалбоподателят поддържа, че преценката на състава на ВКС, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като не съдържа надлежни твърдения за наличието на основанията по чл.303, ал.1, т.1, т.2, т.5 и т.6 ГПК, е неправилна. Насрещната страна по частната жалба – „Ирим“ ООД, чрез адв. Р. е депозирала отговор, в който поддържа, че същата е неоснователна и моли обжалваното определение на ВКС да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение прегражда по-нататъшното развитие на делото и е постановено от състав на Върховния касационен съд, намира че то подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че молбата за отмяна, уточнена с две допълнителни молби е недопустима, тъй изложените от молителя факти и обстоятелства не могат да бъдат подведени под някое от изчерпателно посочените основания по чл.303, ал.1 ГПК. Съставът на ВКС е изложил, че в молбата за отмяна са развити множество оплаквания, представляващи касационни основания за неправилност на решението по смисъла на чл.281 ГПК – за необоснованост на извода на съда за настъпила трудова злополука; за противоречие на правните изводи на съда с материалния закон; за несъобразяване на обстоятелството, че трудовата злополука може да бъде установена и в исковото производство, без признаването й за такава от НОИ; за дадена погрешна правна квалификация на исковата претенция; за несъобразяване на решението с практиката на ВКС; за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението; необсъждане на всички събрани по делото доказателства и релевантните за спора факти, касаещи претърпените от молителя вреди; недопускане на допълнителна СМЕ за установяване на телесните увреждания на молителя; несезиране от съда на компетентните органи за неистинността на представени по делото от ответното дружество писмени доказателства, както и за дадените от свидетелите П. и Б. неверни показания; неотчетена компетентност на вещото лице, изготвило заключението по СМЕ; неуважаване на направени от ищеца доказателствени искания; призоваването му за насроченото пред ВКС открито съдебно заседание чрез обявление в Държавен вестник, а не чрез изплащане на призовка и др. От молителя са развити и доводи за непредприети от неговите процесуални представители действия за доказване на исковата претенция, както и за злоупотреба с права от процесуалния представител на ответното дружество и за недобросъвестно поведение на служители на НОИ-Р.. Твърди се очевидна неправилност на решението поради съдържащото се в мотивите противоречие на изводите на съда. При съобразяване на изложените в молбата за отмяна твърдения и позовавайки се задължителните разяснения, дадени в т.10 от ТР №7/2017 г. от 31.07.2017г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС, че молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 и чл.304, ал.1 ГПК, е недопустима, съставът на ВКС е приел, че доколкото изложените от молителя факти не покриват фактическите състави на чл. 303, ал.1, т.1, т.2, т.5 и т.6 ГПК, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като недопустима. Прието е, че основанието на чл.303, ал.1, т.2 ГПК не е подкрепено с твърдения за наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. По основанието на чл.303, ал.1, т.2 ГПК липсват твърдения, че по надлежния съдебен ред е установена неистинност на представен по делото документ, заключение на вещо лице или на показанията на разпитани по делото свидетели. Във връзка с изложеното от молителя твърдение за лишаването от право на участие в производството пред ВКС, поради призоваването му с ДВ, а не чрез изпращане на призовка, е прието, че то не покрива нито една от предвидените в нормата на чл.303, ал.1, т.5 хипотези. Във връзка с основанието по чл.303, ал.1, т.6 ГПК, наведените твърдения, че процесуалните представители на молителя-ищец не са предприели необходимите действия и не са положили дължимите усилия за доказване на исковата му претенция, също са преценени като непокриващи посоченото отменително основание. Постановеното определение от състава на Първо гражданско отделение на ВКС е правилно. То е съобразено с практиката на ВКС по приложението на чл.303, ал.1, т.1, т.2, т.5 и т.6 ГПК и съответно на чл.307, ал.1 ГПК. Според тази практика нови обстоятелства, съответно нови писмени доказателства, са тези новооткрити /а не нововъзникнали/ факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела и не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество. Новите обстоятелства или доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК следва да са от съществено значение и да се отнасят за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо, т.е. фактите трябва да са новооткрити – такива които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но молителят да не е могъл да ги посочи поради обективна невъзможност да ги узнае или удостовери, а новите писмени доказателства са такива, които не са могли да бъдат известни на страната – новосъзданени или новооткрити такива относно факти, които са били твърдени при разглеждане на делото, но страната не е могла да ги докаже, поради липса на тези документи. В конкретния случай молителят не навежда твърдения за наличието на нови обстоятелства или нови доказателства, като представените с молбата за отмяна документи, автор на част от които е самият молител, не представляват нови такива по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Основанието на чл.303, ал.1, т.2 ГПК е налице само когато по надлежния съдебен ред е установена неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице върху които е основано решението – с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл.124, ал.5 ГПК, в случаите при които наказателното преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. Молителят не е посочил никакви конкретни обстоятелства в тази насока, нито са ангажирани доказателства за такива, поради което не е очертан и фактическия състав на чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Целта на основанието за отмяна на атакуваното решение по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК е да се гарантира правото на защита на страните в гражданския процес, като се предотврати обвързаността им от правните последици на влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство, в което те не са могли да участват по независещи от тях причини. В конкретния случай молителят не навежда надлежни твърдения за наличието на нито едно от отменителните основания, посочени в чл.303, ал.1, т.5 ГПК – да е бил лишен от участие в делото до приключване на устните състезания във въззивното производство, поради нарушения на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие; да не е бил надлежно представляван поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие или да не е могъл да участва лично и/или чрез представител за заседание, за което е бил призован, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Основанието на чл.303, ал.1, т.6 ГПК е налице, когато страната е била или съответно не е била представлявана от особен представител по чл.29 ГПК /особено процесуално представителство/ поради нарушение от съда на съответните съдопроизводствени правила. Изложените от молителя твърдения, че процесуалните му представители в исковото производство не са предприели необходимите действия и не са положили дължимите усилия за доказване на исковата му претенция, не покриват посоченото отменително основание. Липсата на надлежни фактически твърдения, покриващи фактическите състав на чл.303, ал.1, т.1, т.2, т.5 и т.6 ГПК, обуславя извод за недопустимост на молбата за отмяна, поради което обжалваното определение на ВКС, с което последната е оставена без разглеждане, следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение