Определение № 10513 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8920/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Комисията по чл.74 ал.2 т.2 от Закона за горите ( ЗГ), представлявана от председателя на комисията - изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), против протоколно определение от 23.06.2025 г., постановено по адм.д № 2992/2025 г. по описа на Административен съд София – град ( АССГ), с което съдът е отхвърлил искането на частния жалбоподател за спиране на производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 706/2025г. по описа на Районен съд – Кърджали. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че гражданското дело пред Районен съд Кърджали е образувано по искова молба с правно основание чл.226 ал.3 от Закона за задълженията и договорите – за обявяване на нищожност на дарение на недвижим имот, извършено от „Евробент“ ЕООД в полза на Южноцентрално държавно предприятие, с предмет поземлен имот с идентификатор 65 975.1.211, мълчалив отказ за издаване на акт по искане за предварително съгласуване за промяна на предназначението на който имот е предмет на производството по адм.д. № 2992/2025г. по описа на АССГ. Частният жалбоподател твърди, че дарението на поземления имот в полза на държавата е извършено, за да се преодолее забраната за промяна на предназначението му, а след като промяната на предназначението стане факт, дружеството, поискало промяната може да придобие отново собствеността върху този имот по реда на чл.79 ал.1 от ЗГ. При тези доводи, с частната жалба се обосновава наличието на преюдициалност между производството пред Районен съд Кърджали, образувано по искова молба за обявяване на нищожността на дарението на поземления имот – горска територия и административното производство по обжалване на мълчаливия отказ за предварително съгласуване по реда на чл.75 ал.1 вр. с чл.74 ал.1 т.1 от ЗГ. Претендира се отмяна на определението и спиране на производството по делото. Ответникът по частната жалба – „Евробент“ ЕООД, представлявано от управителите му С. Д. и К. А., чрез пълномощник, в писмен отговор, изразява становище за правилност на обжалваното определение и моли същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, намира частната жалба за процесуално недопустима. Производството по адм.д. № 2992/2025г. е образувано по жалба на „Евробент“ ЕООД срещу мълчалив отказ на Комисията в ИАГ, назначена на основание чл.74 ал.2 т.2 от ЗГ, за издаване на индивидуален административен акт за предварително съгласуване на промяна на предназначението на поземлен имот в горска територия – частна държавна собственост с идентификатор 65 975.1.211 по КККР на [населено място], общ.Кърджали с площ 61 961 кв.м. С Разпореждане от 09.04.2025г. съдът е конституирал като ответник в производството изпълнителния директор на ИАГ. С протоколно определение от 23.06.2025г. съдът е заличил като ответник изпълнителния директор на ИАГ и е конституирал като ответник Комисията в ИАГ, назначена на основание чл.74 ал.2 т.2 от ЗГ, представлявана от процесуален представител (съгласно пълномощното на л.145 от делото). С оспореното протоколно определение първоинстанционния съд е отхвърлил искането на ответника за спиране на производството по делото, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. дело № 706/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали, образувано по искова молба на ИАГ за прогласяване на нищожността на договор за дарение на недвижим имот с идентификатор 65 975.1.211 по КККР на [населено място], общ.Кърджали с площ 61 961 кв.м., сключен между „Евробент“ ЕООД като дарител и Южноцентрално държавна предприятие, като надарен. За да постанови този резултат административният съд е изложил мотиви, че предмета на производството по административното дело е обжалване на мълчалив отказ по заявление от 16.01.2025г., а исковата молба, по която е образувано гражданското дело, решението по което се твърди, че е преюдициално по спора пред АССГ, е подадена на 22.05.2025г. – много след срока за произнасяне по заявлението и предмета на исковото производство не се явява преюдициален по отношение на предмета на административното дело. Съгласно чл.229 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7, както и определенията и разпорежданията, в случаите, изрично посочени в закона. По аргумент за противното от чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, отказ да се спре съдебно производство, независимо от конкретното основание, на което е направено искането за спиране на производството, не подлежи на самостоятелен контрол по реда за обжалване на определенията (чл. 229 - чл. 236 АПК), тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на производството. Доколкото отхвърлителното определение, постановено по искане за спиране на производството, не е изрично посочено в закона като обжалваемо, не е налице и втората хипотеза на чл. 229 ал. 1 т. 2 АПК, обуславяща възможността за оспорването му пред по-горния съд. Подобно определение ще подлежи на проверка само с крайния акт на съда, компетентен да се произнесе по същество на спора. Предвид изложеното, подадената частна жалба срещу определението на АССГ е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 215 т. 4 АПК, във вр. с чл. 236 АПК