Определение № 62 от 12.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2936/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Б. Г. от [населено място] срещу решение №702/08.07.2016г. на Разградския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№64/2016г., с което по реда на чл.247, ал.1 ГПК е допусната поправка на обевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №40/11.05.2016г., постановено по същото дело. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като производството за поправка на очевидна фактическа грешка е стартирало и приключило при настъпила смърт на съделителя Т. Б.. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба И. Н. Х. чрез процесуалния представител адв.Н. П., упълномощена от неговия настойник В. Н. Х., изразява становище, че жалбата е процесуално недопустима като подадена след изтичане на предвидения в ГПК срок, както и че жалбата е неоснователна по изложените отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Доводите на ответника по касационна жалба, че жалбата е подадена след изтичането на предвидения в чл.283 ГПК срок следва да се приемат за неоснователни – жалбата е подадена след 14.06.2016г., на която дата в представеното по делото копие от издадения от Щат Н. /САЩ/ смъртен акт №[ЕГН] е посочено, че е починал съделителят Т. Б. Т., от лице, което според данните, съдържащи се в удостоверение за родствени връзки №33/07.08.2017г., издадено от [община], има качеството наследник по закон на този съделител и спрямо което в това му качество следва да се приеме, че срокът за обжалване на постановеното по реда на чл.247 ГПК решение на въззивния съд е спазен. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: В хода на делбеното производство, образувано по подадена от И. Н. Х. искова молба, на 10.05.2016г. Разградският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция по в.гр.д.№64/2016г., е постановил решение №40, с което е отменил като неправилно решението на първоинстанционния съд от 04.12.2015г. по гр.д.№434/2015г. в частта, с която на основание чл.346 ГПК е обявен за окончателен разделителен протокол, обособяващ три дяла от допуснатите до делба между И. Н. Х., В. Б. Г. и Т. Б. Г. недвижими имоти /гараж с идентификатор 61710.505.698.1.77 и гараж с идентификатор 61710.505.698.4.8, находящи се в [населено място], бл.“Априлско въстание“№15, вх.Е и вилна сграда, находяща се в [населено място], Разградска област, в УПИ VI-270/, както и движими вещи /лек автомобил „С. М.“ с ДК [рег.номер на МПС] и мотоциклет „М.“ с ДК [рег.номер на МПС], и вместо това е извършил делбата на тези имущества, поставяйки като уравнение на дяловете по реда на чл.349 ГПК в дял на В. Б. Г. вилната сграда, находяща се в [населено място] и мотоциклет „М.“, в дял на Т. Б. Т. гараж с идентификатор 61710.505.698.1.77 и лек автомобил „С. М.“ и в дял на И. Н. Х. за достигане стойността на дела му гараж с идентификатор 61710.505.698.4.8. На 04.07.2016г. в регистратурата на Разградския окръжен съд е постъпила молба от И. Н. Х. с вх.№2982, с искане по реда на чл.247 ГПК да бъде поправена допусната в диспозитива на решението очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно изписване на последната цифра от идентификатора на поставения в негов дял гараж. С писмо изх.№1111/05.07.2016г. Разградският окръжен съд е изискал делото от първоинстанционния съд за произнасяне по молбата и видно от писмо №633/06.07.2016г. делото е било изпратено на изискалия го съд и с обжалваното решение, постановено на 08.07.2016г., Разградският окръжен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението си от 11.05.2016г., като е постановил в идентификатора на гаража, възложен в дял на съделителя И. Н. Х. вместо „61710.505.698.4. 8 “ да се чете „61710.505.698.4. 9 “. С оглед на обстоятелството, че към датата на подаване на молбата за поправка на допуснатата в решението на въззивния съд очевидна фактическа грешка /04.07.2016г./ според данните, съдържащи се в издадения от администрацията на Щат Н. /САЩ/ смъртен акт №[ЕГН] съделителят Т. Б. Т. е починал, настоящият състав приема, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за извършване преценка на неговата допустимост. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение