Определение № 50049 от 29.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1165/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр. първо вр. с ал. 1 т. 2 вр. с чл. 248 ГПК. Образувано е по частна жалба на процесуалния представител на Г. И. К. - Адвокатско дружество „ В. и Л. „ представлявано от адв. Г. В., против определение № 884/30.03.2022 г. по гр.д. № 1470/2021 г. на Софийски апелативен съд,с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, с правно основание чл. 248 ГПК, за присъждане на кореспондиращо на правния резултат във въззивна инстанция - отхвърляне въззивната жалба на ответника ЗД „Бул Инс„ АД срещу първоинстанционното решение - адвокатско възнаграждение за осъществената, при условията на чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗАдв., успешна защита на ищеца срещу въззивната жалба на ответника. Оспорва се правилността на атакуваното определение, аргументирано с едновременното отхвърляне и на въззивната жалба на ищеца срещу постановеното първоинстанционно решение. Жалбоподателят намира, че съдът неправилно не е съобразил, че претендираните разноски са за осъществената успешна защита срещу въззивната жалба на противната страна, а не за защита по подадената от ищеца и отхвърлена въззивна жалба, като обжалваемият интерес по всяка от жалбите е различен и обективно не допускат пълна взаимна компенсация на разноски от адвокатско възнаграждение по всяка от тях. С оглед обжалваемия интерес на ответника, определен като сбор от обжалваемия във въззивна инстанция размер на всеки от исковете - за обезщетяване на неимуществени и за обезщетяване на имуществени вреди - жалбоподателят претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 3 636,59 лева с ДДС, дължимо от ответника ЗД „ Бул Инс „ АД. Отговор на частната жалба не е постъпил от ответното дружество, а постъпилият от конституираното трето лице – помагач на ответника – Г. А. Н. - е неотносим. Същият не е страна в правоотношението относно отговорността за разноски, претендирана в причинност с процесуалното поведение на ответника, нито има правен интерес да оспорва същите, тъй като присъдените в тежест на ответника разноски по главните искове не могат да се обосноват в причинност с отговорността на третото лице – помагач по обратния иск. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав съобрази следното: С първоинстанционното решение предявените от Г. И. К. обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, са частично уважени - за сумата от 96 000 лева – присъдено обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 4 699,20 лева – присъдено обезщетение за имуществени вреди, които суми ответникът ЗД „Бул Инс„ АД е осъден да заплати, ведно със законна лихва върху всяка от тях, считано от 01.01.2017 г.. Всяка от страните е подала въззивна жалба. Ответникът обжалва първоинстанционото решение в частта по присъдено над размера от 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди или за разлика от 81 000 лева / 96 000 – 15 000 лева /, както и в частта по присъдено над размера от 2 349,60 лева обезщетение за имуществени вреди или за разлика от 2 349,60 лева / 4 699,20 – 2 349,60 /. Ищецът се представлява от процесуален представител - адвокат Г. В., член на Адвокатско дружество „В. и Л.„ / с променено понастоящем наименование - „ Милотинови „ /, при условията на чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗАдв.. С въззивното решение е отхвърлена въззивната жалба на ищеца, но не е уважена и въззивната жалба на ответника. Съдът не е присъдил разноски с въззивното решение, обосновавайки се с прихващането им по компенсация, предвид отхвърлянето на всяка от подадените въззивни жалби. Процесуалният представител на ищеца е депозирал молба по чл. 248 ГПК, за допълване на въззивното решение, с присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено успешно процесуално представителство на ищеца срещу въззивната жалба на ответника. С определение № 884 по гр.д.№ 1470/2021 г. на САС молбата е оставена без уважение по съображения, че „ когато и двете страни са обжалвали първоинстанционното решение и същото е изцяло потвърдено от въззивна инстанция, направените от тях разноски по собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка „. Частната жалба е основателна. Въззивният съд неправилно е оставил молбата по чл.248 ГПК без уважение, съобразявайки правния резултат по въззивната жалба на молителя - ищец, вместо този по въззивната жалба на ответника, с който ищецът е мотивирал искането си за допълване на въззивното решение. Неправилно е и изложеното в мотивите на въззивното решение съображение, че разноските на страните подлежат на взаимна компенсация. Такава не е уредена в ГПК и е отричана последователно в практиката на ВКС, като недопустимо служебно прихващане, а в настоящия случай е и невъзможна, тъй като, както правилно посочва жалбоподателят, обжалваемият интерес по всяка от въззивните жалби е различен. Правният резултат във въззивна инстанция - отхвърлена въззивна жалба на ответника и недепозирана от същия касационна жалба срещу въззивното решение в тази му част, предпоставят влизане в сила на въззивното решение, в частта му с която са уважени предявените от първоинстанционния съд искове на Г. К., за обезщетение за търпими неимуществени вреди от 96 000 лева и за обезщетение за претърпени имуществени вреди от 4 699,20 лева. Тъй като в тази си част въззивното решение не е предмет на касационното обжалване, допуснато по касационна жалба на Г. К., произнасянето по отговорността за разноски следва да се реализира по реда на чл. 274 ал. 2 вр. с ал.1 и чл. 248 ГПК в настоящото производство, а не с касационното решение по т.д. № 1166/2022 г. на ВКС. Обжалваемият интерес на ответника следва да бъде определен самостоятелно по всеки от двата иска и съответно да бъде определен минимален размер на адвокатско възнаграждение, по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по всеки от двата иска / чл. 2 ал. 5 от Наредбата /. Обжалваемият интерес по иска за обезщетяване на неимуществени вреди - 81 000 лева - предпоставя минимално възнаграждение, съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата, възлизащо на 2 722 лева с ДДС, а обжалваемият интерес по иска за имуществени вреди - 2 349,60 лева - предпоставя минимално възнаграждение, съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата – 1 866,16 лева с ДДС. Общият размер на дължимо минимално адвокатско възнаграждение за успешната защита на ищеца срещу въззивната жалба на ответника възлиза на 4 588,16 лева с ДДС, при претендирано от процесуалния представител на ищеца в размер от 3 636,59 лева с ДДС, до който размер е следвало да бъде уважена молбата по чл. 248 ГПК. Осъществявалото процесуално представителство чрез адв. В. адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение