Определение № 864 от 17.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 126/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Н. Н., и на [фирма], [населено място], приподписана от юрисконсулт Ц. К., срещу въззивно решение №5255 от 13.10.2011 г. по гр. дело № 6899/2011 г. на Софийския градски съд, с което е обезсилено решение от 24.03.2011 год. по гр.дело №6539/2009 г. на Софийския районен съд в частта, с която е уважен искът по чл.124, ал.5 ГПК по отношение [фирма] и първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е уважен искът по чл.124, ал.5 ГПК на [фирма] срещу М. Г. К. и искът е отхвърлен като неоснователен. Въззивният съд е приел, че [фирма] е обвързан от постановеното срещу него решение, с което е уважен искът по чл.108 ЗС. Поради настъпилото частно правоприемство по договор за замяна на процесния магазин №3 [фирма] също е обвързан от законните последици от влязлото в сила съдебно решение. Последното дружество обаче няма правен интерес от предявения иск, защото няма легитимация да иска отмяна на влязлото в сила решение по ревандикационния иск на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Искът на [фирма] е неоснователен, защото по делото не са събрани доказателства за наличие на умисъл при ползването на неистинския документ – завещание. За съставомерността на деянието по чл.316 НК се изисква пряк умисъл – съзнателно ползване на неистински или преправен документ. Ответницата по касационната жалба М. Г. К., [населено място], оспорва жалбата. Касаторът [фирма], [населено място], е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос за възможността да се иска отмяна по чл.303 ГПК, както от лицата, от чието име и срещу които се води делото, така и от всички лица, по отношение на които решението има сила на пресъдено нещо. Този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС№2/1977 г. Касаторът [фирма] твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за начина на доказване на субективния елемент от фактическия състав престъплението по чл.316 НК в производството по реда на чл.124, ал.5 ГПК, който е решаван противоречиво от съдилища. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпрос са обусловили крайното решение на съда. На жалбоподателите следва да се укаже в едноседмичен срок да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 115 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.