Решение № 272 от 14.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 115/2026 г.

Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. С. С. срещу решение № 254 от 30.09.2025г. по в.т.д. № 303/2025г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която, като е отменено решение № 155 от 08.04.2025г. по т.д. № 130/20204г. на Окръжен съд – Пловдив, е отхвърлен искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ на касатора срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД над размера от 112 000 лева до поддържаните като дължими 140 000 лева, частично от 180 000 лева, със законната лихва за забава от 09.11.2023г. до окончателното плащане. Търсеното обезщетение е за претърпените неимуществени вреди от смъртта на П. Г. С., майка на касатора, при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.09.2023г. по причина на водача на лек автомобил “Гранд Чероки“, с ДК [рег.номер на МПС], гражданска отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество. Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно решаващият състав е приел, че е налице 20% съпричиняване от страна на загиналата за настъпване на вредоносния резултат, поради което на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е намалил присъденото от Окръжен съд – Пловдив обезщетение. Напълно са били игнорирани обясненията на експертите, дадени в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд, както и тяхното писмено заключение е било възприето превратно. По делото не е било доказано в условията на пълно и главно доказване, че използването на предпазен колан със сигурност е щяло да доведе до предотвратяване на получените увреждания. Вещите лица са направили извод, че при този механизъм на ПТП не може да се каже дали пострадалата е щяла да оживее, ако е била с поставен колан. Х. С. С. иска въззивното решение да бъде отменено и му се присъди допълнително сумата от 28 000 лева обезщетение, със законната лихва. Насрещната страна „Застрахователна компания Лев инс“ АД оспорва жалбата. Счита, че от въззивния съд са взети предвид всички обстоятелства от значение за определянето на обезщетение за действително причинените и реално доказани неимуществени вреди, както и правилно е било отчетено съпричиняване. С определение № 1959 от 01.07.2026г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали при решаване на делото съдът трябва да обсъди изводите на вещите лица, направени по време на приемане на заключението им, наред с останалия доказателствен материал по делото. Допълнителното основание е по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - за проверка на съответствието на въззивното решение с възприетото в решение № 104 от 19.07.2021г. по гр.д. № 2017/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. За да постанови решението си, съставът на Апелативен съд – Пловдив е приел, че на 18.09.2023г., около 09.45 часа, на път ІІІ-103, км 9+300 между [населено място] и [населено място], [община], е настъпило пътнотранспортно произшествие. С. Х. С. е управлявал лек автомобил “Гранд Чероки“ с ДК [рег.номер на МПС] с превишена скорост (114. 5 км/ч) в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. При продължителен завой и употреба на спирачки управляваният автомобил е напуснал платното за движение вдясно, навлязъл е в отводнителна канавка и се е преобърнал по таван. Загинала е П. Г. С., на 64 години, пътник на предната дясна седалка на автомобила. Тя е била без обезопасителен колан и тялото й е изпаднало от превозното средство с притискане на главата и гръдния кош между автомобила и земната повърхност. Получената тежка открита черепно-мозъчна травма е съставлявала състояние, несъвместимо с живота. Обстоятелствата във връзка с виновното и противоправно поведение на водача на автомобила “Гранд Чероки“ са били приети за установени въз основа на влязлата в сила присъда № 19 от 01.10.2024г. по н.о.х.д. № 516/2024г. на Окръжен съд - Враца, обвързваща гражданския съд (чл. 300 от ГПК). Отделно от това като свидетел в първоинстанционното производство е бил разпитан водачът С. Х. С.. Изслушана, отново пред Окръжен съд – Пловдив, е била и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Вещото лице – инженер е потвърдило механизма на ПТП, а вещото лице съдебен лекар е потвърдило обстоятелствата относно телесните увреждания на П. Г. С. при пътния инцидент, довели до смъртта й. Също съгласно възприетото от въззивния съд, към 18.09.2023г. „Застрахователна компания Лев инс“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лекия автомобил “Гранд Чероки“ (застрахователна полица №ВG/22/122003298623/09.11.2022г.). Ищецът Х. С. С., на 43 години към датата на пътния инцидент, е бил син на загиналата П. Г. С.. С оглед претърпените от него болки и страдания от смъртта й, за справедлив размер на обезщетението за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд е била приета сумата от 140 000 лева. Съобразени са били изслушаната съдебна психологична експертиза, както и показанията на свидетелите Н. П., Маргаритка Т. и Р. М., близки на семейството. За неоснователни са били счетени оплакванията на застрахователя по въззивната му жалба, въз основа на която е било образувано въззивното производство, че обезщетение не е дължимо, съответно че присъденият размер на обезщетението е завишен поради това, че не е била установена интензивна и трайна връзка между починалата и претендиращия обезщетение неин пряк низходящ наследник. Напротив, според въззивния съд определянето на по-нисък размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди или неприсъждането на такова би противоречало на принципите на справедливост, включително и изведени от общественоикономическата конюнктура в страната към момента на инцидента. За основателно е било прието обаче възражението на застрахователното дружество, поддържано и във въззивната жалба, че причина за смъртта на П. Г. С. е било и обстоятелството, че е пътувала без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл. 137 от ЗДвП. Решаващ, според състава на Апелативен съд - Пловдив, е бил изводът на комплексната експертиза, че поради непоставен колан тя е изпаднала от автомобила и после - притисната от него. По-конкретно фактическото положение, изведено от експертното заключение, че причина за смъртта е тежката открита черепно-мозъчна травма, която е получена вследствие изпадане на пострадалата от автомобила, с притискане на главата и гръдния кош между автомобила и земната повърхност. Именно неизползването на обезопасителен колан, според въззивния съд, е било онова конкретно действие на пострадалата, което по безспорен начин обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат – летален изход. Определеното като базово обезщетение от 140 000 лева е било намалено с 20% или за дължима на ищеца е била приета сумата от 112 000 лева, ведно със законната лихва считано от 09.11.2023г. (на която дата е била предявена застрахователната претенция) до окончателното плащане. За разликата (28 000 лева обезщетение) решението на Окръжен съд – Пловдив е било отменено, с отхвърляне на иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ. В останалата част първоинстанционното решение е било потвърдено. Съгласно първоначално депозираното заключение на вещите лица от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, ако пострадалата е била с правилно поставен предпазен колан, то най-вероятно са щели да се ограничат голяма част от травматичните увреждания (същата не би била притисната от лекия автомобил в областта на главата и гръдния кош), но биха се получили други травматични увреждания. Вещите лица са посочили още, че най-вероятно би се предотвратила настъпилата смърт, като се е имало предвид, че не са били големи деформациите в купето на автомобила. При приемане на заключението пред състава на Окръжен съд - Пловдив от процесуалния представител на ищеца са били представени по-четливи снимки от изготвения фотоалбум за местопроизшествието. Акцентирано е било върху видимите по-големи деформации по тавана на автомобила над мястото, където е пътувала пострадалата, и на ръста й (173 см) и е бил поставен уточняващият въпрос дали е било изключено при поставен обезопасителен колан да настъпи смъртта на П. Г. С.. На този въпрос от вещите лица е било отговорено, че е налице деформация на автомобила в зоната на тавана, като концентрацията е в предната дясна част. Възможно е било да настъпи контакт, удар на главата в деформирания таван, като се получи черепно-мозъчна или шийна травма, която да доведе до смъртта. От вещите лица е било посочено още, че при скорост от 90 км/ч и нагоре настъпват много силни инерционни травми вътре в телата, като късане на аорти, бели дробове, които също водят до смърт, независимо от това дали е поставен колан или не. Обобщаващо от вещите лица при приемане на заключението е било заявено, че смътният изход не може да бъде изключен и при поставен колан. В автомобила е имало друг човек (водачът с поставен колан), той е останал жив, но в неговата зона не е имало деформации на тавана. На основата на заключението на вещите лица и разясненията им в открито съдебно заседание първоинстанционният съд е приел, че възражението за съпричиняване е недоказано. Съгласно мотивите на този съд експертите са сочили, че при поставен колан най–вероятно би се предотвратила настъпилата смърт. Съдът не би могъл да базира изводите си на предположения и съмнения. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: На поставения по делото въпрос в практиката на ВКС е отговорено положително. Съгласно възприетото в решение № 104 от 19.07.2021г. по гр.д. № 2017/2020г. на ВКС, ГК, ІV г.о., съдът е длъжен да определи правилно обстоятелствата, които подлежат на изясняване по делото. Той е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства, въз основа на които намира намира едни от обстоятелствата за установени, а други - за неосъществили се. В тази връзка съдът трябва да обсъди експертите заключения в тяхната цялост и заявеното от вещите лица при изслушването им пред съда. Заключенията се обсъждат заедно с другите доказателства по делото. Дадените разрешения са в съответствие с т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. По основателността на касационната жалба: С оглед практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 200, ал. 2 и чл. 202 от ГПК, касационната жалба е основателна. Въззивното решение е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на процесуалния закон и е частично неправилно (чл. 281, т. 3 от ГПК). Въззивният съд не е съобразил разясненията на вещите лица от комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, направени при устното излагане на заключението им пред Окръжен съд – Пловдив въз основа на задаваните от страните въпроси. Не е бил съобразен потвърденият краен извод на експертите, че смътният изход при П. Г. С. не е можело да бъде изключен и при поставен от нея обезопасителен колан. Този извод е бил обоснован с видната от снимковия материал от ПТП голяма деформация на автомобила в зоната на предната дясна част на тавана, предпоставящо, с оглед ръста на загиналата, възможност да бъде получена черепно-мозъчна или шийна травма, която също да доведе до смъртта й. Изводът, че смъртта на П. Г. С. е можело да настъпи и при правилно поставен обезопасителен колан, е бил основан още и на обстоятелството, че скоростта на движение на автомобила “Гранд Чероки“ е била над 90 км/ч (114.5 км/ч), само по себе си предпоставящо смъртоносни увреждания при удар на автомобила в неподвижно препятствие. Допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение е довело до частична неправилност (необоснованост) на въззивното решение в частта относно възприетото съпричиняване. При липса на необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия спорът следва да се пререши от настоящата инстанция (чл. 293, ал. 3 от ГПК). Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право, и предопределя правните изводи на съда. Когато то има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствена тежест, доказването е главно. Главното доказване трябва да е винаги пълно, т.е. да създава сигурно убеждение в съда в истинността или неистинността на съответното твърдение (решение № 31 от 09.03.2012г. по гр.д. № 502/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др.). Според константната практика на ВКС при воден иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ и възражение за съпричиняване на вредите включително поради нарушение на чл. 137 от ЗДвП (непоставяне на обезопасителен колан) в тежест на застрахователя е да установи принос на пострадалия/увредения за уврежданията. С позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД застрахователят цели намаляване на отговорността си (решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 27 от 15.04.2015г. по т.д. № 457/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.). За пълното и главно доказване в този случай не е достатъчно само установяването, че пострадалото/увреденото лице е пътувало без обезопасителен колан. Трябва да бъде доказана ефективността му – че поставянето или непоставянето на колана има връзка с настъпването на уврежданията при конкретния механизъм на пътния инцидент. Само тогава неизпълнението на задължението по чл. 137 от ЗДвП е необходимо условие за настъпилите увреждания (в причинна връзка с тях), съответно с настъпилата при ПТП смърт, резултат на тези увреждания. В този смисъл са също решение № 134 от 19.11.2015г. по т.д. № 3495/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 117 от 29.07.2016г. по т.д. № 3806/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 124 от 11.05.2026г. по т.д. № 1433/2025г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. По настоящото дело такива обстоятелства, при условията на пълно и главно доказване, не се установяват. За доказване на факта на съпричиняване в първоинстанционното производство е била допусната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, но с оглед изводите на вещите лица, включително разясненията им при приемане на заключението в открито съдебно заседание пред Окръжен съд – Пловдив въз основа на задаваните от страните въпроси, възражението на застрахователя по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД остава недоказано. Това е и с оглед останалите обстоятелства и доказателства по делото. Не е доказана ефективността на обезопасителния колан при конкретния механизъм на пътнотранспортното произшествие. Смъртта на П. Г. С. не може да бъде изключена и при поставен от нея обезпасителен колан. Поради неоснователността на възражението по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД на „Застрахователна компания Лев инс“ АД искът на Х. С. С. срещу дружеството по чл. 432, ал. 1 от КЗ се явява основателен в пълния предявен размер от 140 000 лева. Въззивното решение следва да бъде отменено и се присъдят допълнително още 14 316. 17 евро като обезщетение (равностойност на 28 000 лева) към вече определените за плащане 112 000 лева. Дължима е и законната лихва за забава от 09.11.2023г. до окончателното плащане. Това е приетият от първоинстанционния и от въззивния съд начален момент на забавата на застрахователното дружество, относно който няма оплаквания в касационната жалба (чл. 290, ал. 2 от ГПК). По разноските При изхода на делото (уважаване на иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ на Х. С. С. изцяло) разноски на насрещната страна „Застрахователна компания Лев инс“ АД не са дължими. Въззивното решение в частта, с която на застрахователното дружество са били присъдени разноски за първоинстанционното и въззивното производство следва да бъде отменено, като разноски за касационното производство не се присъждат. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адвокат Б. К., процесуален представител на Х. С. С., следва да бъдат присъдени допълнително разноски от общо 2 866. 22 евро. По-конкретно са дължими всички определени му за първоинстанционното производство разноски – 10 250 лева, или въззивното решение в частта, с която тези разноски са намалени до сумата от 8 200 лева следва да бъде отменено и допълнително да се присъдят 2 050 лева с равностойност от 1 048. 15 евро. Във въззивното производство на адвоката са били присъдени 6 400 лева при определени като общо дължими 8 000 лева възнаграждение за адвокат и разликата (1 600 лева с равностойност от 818. 07 евро) също следва да му бъде присъдена. От никоя от страните е била подавана молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решенията на Апелативен съд – Пловдив и Окръжен съд – Пловдив в частта на тези разноски, при което на посочената база се определя и възнаграждението на адвоката от касационния съд. За касационната инстанция на адвокат К. се присъждат 1 000 евро възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 81 от ГПК и чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 3 от ЗА в действащата им редакция. Възнаграждението е с оглед фактическата и правна сложност на спора (относително висока), обжалваемия интерес (28 000 лева с равностойност 14 316. 17 евро) и конкретно извършените от адвоката действия (подаване на касационна жалба с изложение при провеждане на производство по допускане на касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба), при квалификацията, опита и специализацията на адвоката. В тежест на застрахователното дружество следва да се присъдят допълнително общо 874. 31 евро разноски за дължима държавна такса съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Х. С. С. е бил освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. По-конкретно дължима е държавна такса за първоинстанционното производство в пълния размер от 5 600 лева. Въззивното решение в частта, с която тези разноски са намалени до размера от 4 480 лева, следва да бъде отменено, като се присъдят допълнително 1 120 лева или 572. 65 евро. За въззивното производство държавна такса не е дължима (тя е била платена от застрахователното дружество, обжалвало първоинстанционното решение изцяло). За касационното производство е дължима държавна такса от 286. 32 евро (равностойност на 560 лева) и допълнително 15. 34 евро (равностойност на 30 лева). Воден от горното съдът