Определение № 1728 от 14.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 861/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Костин, с адрес в [населено място] 1309, [улица], затвор – [населено място] против Определение №358 от 10.01.2024 г., постановено по административно дело № 10957/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставено без уважение искането му да бъде освободен от държавна такса. В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение, като се твърди, че са посочени лъжливи сведения за имотното състояние на жалбоподателя, което било доказано от представените към частната жалба документи. Върховният административен съд в настоящия състав на трето отделение намира, че частна жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок, от надлежна страна и против годен за оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е образувано по искова молба на Г. Костин, подадена от срещу действия, респективно бездействия на държавните орган, във връзка с изнасяне на информация по НОХД 4680/2016 г. на СГС и ВНОХД 164/2019 г. на САС във вестник Турска Република Северен Кипър. Съдът е постановил с Определение № 10284 от 23.11.2023 г., че по така подадената жалба компетентна да се произнесе е Софийска градска прокуратура, на която е препратил делото и е прекратил производството по административното дело. Срещу това определение е подадена жалба до Върховен административен съд. Подадена е и допълнителна молба за освобождаване от държавна такса, като към същата е приложена декларация от Г. Костин за материално и гражданско състояние. Съдът служебно е изискал справка от Агенция по вписванията относно вписани в имотния регистър недвижими имоти собственост на жалбоподателя, като от същата се установява, че той притежава няколко имота на територията на Република България. Съдът е посочил, че от доказателствата не може да се заключи, че лицето не разполага с достатъчно средства, за да заплати държавната такса, поради което е оставил молбата му в тази връзка без уважение, за което подробно се е мотивирал. Определението е правилно. Съдът се е произнесъл по направеното искане за освобождаване от държавна такса, след като е дал указания за представяне на доказателства относно доходите на лицето и неговото семейство; имуществено състояние, удостоверено с декларация; семейно положение; здравословно състояние; трудова заетост; възраст и други констатирани обстоятелства, след което е извършил обоснована преценка, че Костин не попада в кръга на освободените от внасяне на държавна такса лица, поради което го е задължил да внесе такава. Указанията на съда са в съответствие на приложимото право, изпълнена е стриктно процедурата по проверка на състоянието на молителя с оглед възможностите му да заплати дължимата държавна такса от 30 лева. От справката от Агенция по вписванията става ясно, че лицето притежава имущество, от което може да реализира доходи. Правилно и обосновано е оставено без уважение искането за освобождаване от внасяне на тази държавна такса. По изложените съображения обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,