Определение № 9775 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9577/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност от Административен съд – София област с Административен съд - Варна кой е местно компетентният съд да разгледа исковите претенции на Д. В. Ш. от [населено място], община Своге и В. Т. С. от гр. Варна срещу „Веолия Енерджи Варна“ЕАД със седалище гр.Варна за присъждане на обезщетение за причинени им имуществени и неимуществени вреди от незаконното обработване на личните им данни в размери, подробно индивидуализирани в исковата молба. Исковете на Д. Ш. и В. С. са предявени с обща искова молба, подадена до Окръжен съд – Варна, във връзка с което е образувано гр.д. № 2528/2025 г. по описа на ОС- Варна. С Определение №1128 от 05.03.2026 г., постановено по гр.д. № 2528/2025г. по описа на ОС –Варна, съдът на основание чл. 14, ал.2 от ГПК е прекратил производството по делото и е изпратил същото на Административен съд - Варна по компетентност, приемайки, че компетентен да разгледа и се произнесе по искове за обезщетения с правно основание чл.39, ал.1 от ЗЗЛД във вр. с нарушаване на правата на субектите по Регламент /ЕС/2016/679 е съответният административен съд по седалището на администратора на личните данни, допуснал нарушения при събирането и оперирането с тях. Въз основа на цитираното по - горе определение делото е изпратено на АС-Варна и е образувано адм.д. № 1248/2026г. по описа на АС-Варна. След изискване на доказателства за актуалния постоянен и настоящ адрес на втория ищец, АС-Варна е постановил свое Определение № 10737/14.08.2026г. по адм.д. № 2495/2026г., с което е приел, че делото не му е местно подсъдно, прекратил е същото и го е изпратил по компетентност на АС-София област.За да обоснове този свой правен извод, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.133, ал.5 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения се предявяват пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя и когато са съединени с оспорване по ал.1-ал.4. Именно такъв бил конкретният казус- исковете за обезщетения били съединени с твърдения за незаконосъобразност на действия на администратора на лични данни- т.е. с оспорването им, поради което и основание обстоятелството,че ищцата Д. Ш., действаща от свое име и като пълномощник на баща си В. С. с посочен адрес- адреса на пълномощничката, е с постоянен адрес в [населено място], община Своге, компетентен да разгледа исковете е Административен съд – София област. Въз основа на горецитираното определение в АССО е образувано адм.д. № 1248/2026г., приключило с Определение № 1289/14.09.2026г., с което и на основание чл.135, ал.6 вр. ал.4 от АПК АССО е повдигнал спор за подсъдност и е изпратил делото на ВАС за разрешаване на този спор. АССО, позовавайки се отново на разпоредбите на чл.133, ал.2 от АПК във вр. с чл.7, ал.1 от ЗОДОВ, е приел, че компетентен да разгледа спора е Административен съд –Варна, доколкото подсъдността е изборна и исковата молба, макар неправилно адресирана до ОС-Варна, все пак е предявена до съда в този град, където е и седалището на ответника. Водим от изложеното настоящият състав на Върховния административен съд счита, че на основание чл. 135, ал. 6 във вр. с ал. 4 от АПК следва да разгледа повдигнатата препирня. Върховният административен съд намира, че спорът е подсъден на Административен съд - Варна по следните съображения: Съдът е сезиран с искове за обезщетение за вреди по чл.39, ал.2 от ЗЗЛД за нарушения на права на ищците по Регламент/ЕС/ 2016/679 и ЗЗЛД. Тези искове са различни от исковете по чл.1 от ЗОДОВ и, съгласно специфичната им уредба в ЗЗЛД, подлежат на разглеждане по АПК, т.е. приложение по отношение процесуалния въпрос за местно компетентния да разгледа спора административен съд приложение намира общата разпоредба на чл.133 от АПК, а не специалната разпоредба на чл.7 от ЗОДОВ. В конкретния случай приложим е общият принцип, прогласен в чл.133, ал.2, изр. второ – делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа. Не намира приложение разпоредбата на чл.133, ал.5 от АПК, доколкото в случая предявените искове не са съединени с оспорване на индивидуален или общ акт, а се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразни фактически действия в специфичната хипотеза на чл.204, ал.4 от АПК. Доколкото седалището на ответника “Веолия Енерджи Варна“ ЕАД е в гр.Варна,компетентен да разгледа делото е Административен съд – Варна. Предвид гореизложеното повдигнатият спор за подсъдност следва да се разреши, като делото се изпрати за разглеждане от Административен съд – Варна. Водим от горните съображения и на основание чл. 135, ал. 6 вр. ал. 4 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение,