Решение № 8540 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7786/2010 г.
ВАСI отделение15.06.2011 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 166 от 27.04.2010 г., постановено от Административния съд в гр. Велико Търново по адм. д. № 971/09 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8540 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7786/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Йордан Христов Ковачев от гр. Севлиево чрез пълномощника му адв. Матев против решение № 166 от 27.04.2010 г., постановено от Административния съд в гр. Велико Търново по адм. д. № 971/09 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Йордан Ковачев срещу РА № 070900300/05.10.09 г. на ТД на НАП - Габрово, потвърден с решение № 525/26.11.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - В. Търново и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 3 269 лева.
В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че поддържаните касационни основания са допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Конкретните оплаквания се свеждат до следното:
- неправилно съдът е приел, че са били налице обстоятелствата по смисъла на чл. 122, ал. 1 ДОПК;
- необосновано съдът е отказал да признае като част от началното салдо на жалбоподателя за 2004 г. доходите ми, получени от дейността му като едноличен търговец през периода - 1994-2003 г.;
- неправилно съдът не е признал в пълния му обем полученото от жалбоподателя от баща му дарение в размер на 15 000 щатски долара;
- неправилно съдът не е признал полученото от жалбоподателя поредно плащане през 2006 г. на дължимата част от цената на продаденото търговско предприятие на ЕТ "Паралел - Й. Ковачев" в размер на 16 252,60 лв.;
- неоснователно не са признати от съда като източник на финансиране за жалбоподателя, заемите, които той е получил от Илия Събев и Михаил Попов
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отмени ревизионния акт или да се постанови друго решение по съществото на спора, с което обжалвания РА да се отмени и измени в частта, в която са установени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. Претендират се разноски.
Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ"-Велико Търново оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание. Съображенията на ответника са, че съдът е обсъдил събраните в хода делото доказателства, отделил е спорното от безспорното, като изводите му са обосновани, логични и правилни. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, съдът е обсъдил относимите доказателства и в съответствие с установените от тях правно-релевантни данни обосновано е прието, че не са опровергани констатациите в РА за наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Обосновани и правилни са изводите на съда относно липсата на доказана възможност за лицата Събев и Попов да предоставят в заем на жалбоподателя средствата, за които са сключени заемни договори и з а които се твърди, че са предоставени .
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна.
С обжалвания РА на жалбоподателя е извършена ревизия по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК поради констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от същия кодекс. Ревизията е по приложението на чл. 35 от ЗОДФЛ и е за периодите - 2004, 2005 и 2006 години. Установено е, че за 2006 г. жалбоподателят е предоставил в заем на две физически лица парични средства в не малки размери, за които ревизираното лице не е доказало произхода им. Установено е също така, че за ревизираните периоди, ревизираното лице не е подавало годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.). Органът по приходите е отказал да признае на ревизирания субект като начално салдо за ревизирания период, доход от дейността му като едноличен търговец с фирма "Паралел - Й. Ковачев", реализиран през периода 1998-2001 г. Отказано е да се признаят като получени парични заеми и сумите по договорите за заеми от Михаил Попов и Илия Събев. Органът по приходите е възприел твърдението на жалбоподателя за получен заем от баща му през 1996 г. в размер на 15 000 щатски долара, но е отказал да уважи довода му, че тази валута е продадена през 1997 г. по 3000 лв. за един щатски долар. За 2004 и 2005 г. органът по приходите не е установил превишаване на разходите над приходите, в резултат на което не е направен извод за укрити приходи, които да се възприемат за облагаема данъчна основа. За 2006 г. обаче, органът по приходите е установил, че направените разходи от ревизираното лице в това число и дадените парични заеми надвишават с 439 003,57 лева получените доходи от лицето през тази година. Направен е извод, че ревизираното лице не може да докаже произхода на паричните средства в този размер. Така определената сума е възприета като облагаема данъчна основа по чл. 35 от ЗОДФЛ върху която е определен данък в размер на 104 724,86 лева. Върху тази сума е определена лихва за забава в размер на 36 221,88 лева.
Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА приемайки следното:
С оглед установените при ревизията факти и обстоятелства по отношение на размера на декларираните доходи и извършването на разходи, съдът е приел, че за процесните периоди са били налице обстоятелства, посочени в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, доколкото извършване на разходи от ревизираното лице, дори и в размер на обичайните такива за живот и издръжка, както и извършването на покупки на стоки, несвързани с обичайните разходи, не се обяснява по друг начин, освен с наличието на недекларирани доходи. Прието е, че посоченото обстоятелство съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК е достатъчно основание, за да се презумира наличието на подлежащ на облагане доход.
Съдът е приел за недоказани и неоснователни твърденията на жалбоподателя за налични спестявания, с които е финансирана издръжката на него и семейството му. Съдът се е мотивирал, че жалбоподателят не е посочил конкретни данни досежно размера на спестените парични средства, както и доказателства, че в началото на 2004 г., той е разполагал със средства в посочения от него размер. Посочено е от съда, че не може да се приеме твърдението, че за времето когато е упражнявал търговска дейност като едноличен търговец, жалбоподателят е спестил парични средства, които да започне да харчи активно, вкл. и да предоставя заеми през периода 2004-2006 г.
Прието е, че органът по приходите е използвал относими критерии за определяне на облагаемата данъчна основа и те са в резултат на анализ на събраните доказателства в хода на ревизията и се базират на факти, които не са спорни по делото.
Административният съд е приел за недоказан фактът на даване в заем на сумата от 150 000 лева от Михаил Попов на жалбоподателя
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства е формирал като краен извод, че както данъчната основа, така и конкретният размер на данъчните задължения за процесния период 2006 г. са правилно определени.
Решението на административния съд е обосновано и правилно.
Обоснован е изводът на съда, че са били налице предпоставките за извършване на ревизията по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Установено е, че за ревизирания период, жалбоподателят не е подавал ГДД, а през 2006 г. е предоставил в заем парични средства, чиито произход не е установен и които надхвърлят като размер, размера на получените доходи от жалбоподателя през тази година. Тези обстоятелства законосъобразно са подведени под хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК.
Основателно съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че при ревизията не са взети предвид доходите му, получени от дейността му като едноличен търговец. Както правилно е посочено от съда, жалбоподателят не е доказал твърдението си, че получените от него доходи от дейността му като едноличен търговец през периода - 1998 г. - 2001 г. са спестени и са били в наличност и към 2004 г. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, а съгласно чл. 154, ал. 1 от същия кодекс, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В конкретния случай, в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че има спестени парични средства към 2004 г. и те са разходвани от него през ревизирания период. Доказателства за тези обстоятелства освен свидетелските показания на св. Емил Ковачев, жалбоподателят не е ангажирал по делото. Само показанията на посочения свидетел, който е и роднина (брат) на жалбоподателя не са достатъчни, за да се приеме, че твърдението на жалбоподателя е доказано.
Обосновано, първоинстанционният съд е преценил за недоказано твърдението на жалбоподателя, че през 2006 г. той е разполагал със заемни парични средства, дадени му в заем от Михаил Попов и Илия Събев. Съвкупната преценка на следните обстоятелства- липсата на доказана материална обезпеченост на заемодателите за предоставяне на заеми в посочения размер, липсата на върнати суми по договорите за заем към периода на извършване на ревизията, липсата на договорена лихва по заема, водят до обосновано съмнение относно реалното изпълнение на сключените договори за заем. Договорите за заем са еднотипни, като същите нямат достоверна дата. Не са ангажирани доказателства за връщане на получените суми по договорите, макар падежът на задължението и по двата договора да е настъпил по време на висящността на процеса.
От доказателствата, събрани по делото не се установи касаторът да е провел доказване, което да обори фактическите констатации на ревизионния акт, като това не е постигнато и със заключението на съдебната експертиза, както правилно е преценил и първоинстанционния съд.
Предвид изложените съображения, обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила и затова като правилно следва да бъде оставена в сила.
Воден от горното, Върховният административен съд