Определение № 9804 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9075/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на А. М. Ю. и Н. М. А., чрез адв. Попов, против определение № 6003 от 19.06.2025 г. по адм. дело № 232/2025 г. на Административен съд - Хасково, с което подадените от двамата жалби против действия на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Хасково за изменение на КККР на гр. Хасково по отношение на имоти, отразени в уведомление № 24-2421 от 20.01.2025г., са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно, тъй като предмет на оспорване са действия на началника на СГКК- Хасково за изменение на КККР, които не могат да бъдат индивидуализирани с номер и дата в какъвто смисъл са указанията на съда. Молят определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – началник на СГКК- Хасково, чрез адв. Зарчева, оспорва частните жалби. Моли определението на административния съд да бъде оставено в сила с присъждане на направените по делото разноски. Като взе предвид изложеното в частните жалби и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частните жалби са подадени в срока по чл. 230, ал. 1 АПК и от страни, за които оспореното определение е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество, частните жалби са основателни. За да постанови оспореното определение, съставът на Административен съд – Хасково приема, че нередовностите на подадените от А. М. Ю. и Н. М. А. жалби срещу действия на началника на СГКК- Хасково за изменение на основание чл. 53а, ал. 1 ЗКИР на КККР на собствения им ПИ с идентификатор 77195.732.132 и на съседния ПИ с идентификатор 77195.732.133 по КККР на гр. Хасково, изразяващо в промяна на границите и площта на собствения им имот, нанасяне на нов имот и промяна на идентификаторите на отразените в имотите сгради, не са отстранени, въпреки дадените указания. Излага съображения, че не са конкретизирани действията на началника на СГКК – Хасково, предмет на оспорване, не е формулирано конкретно искане към съда, не е представено копие от уведомление № 24-2321-20.01.2025г. и не е представен документ за платена държавна такса в размер на по 10.00 лв. за всеки жалбоподател. Поради това приема, че условията на чл. 158, ал. 3 АПК са изпълнени и с определението, предмет на оспорване, оставя жалбите без разглеждане и прекратява производството по делото. Изводът на административния съд за наличие на предпоставките на чл. 158, ал. 3 АПК за оставяне на жалбите без разглеждане и прекратяване на съдебното производство е неправилен и не може да бъде споделен. Цитираният текст намира приложение, когато жалбата не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1 и ал. 3 и чл. 151 АПК и нередовностите не са отстранени в срок, въпреки изричните указания на съда. В случая съставът на административния съд незаконосъобразно приема, че са налице нередовности на подадените жалби, констатирани с разпореждане по делото № 4836 от 09.05.2025г., които не са отстранени въпреки изричните указания на съдебния състав. Обратно на направения от първоинстнацинния съд извод, дължимата за образуване на съдебното производство държавна такса от общо 20.00 лв. за двамата жалбоподатели е внесена на 31.01.2025г., за което с оспорването са представени доказателства (преводно нареждане на л. 11 от делото, приложение към жалбата). Следователно не е налице нередовност по смисъла на чл. 151, т. 3 АПК, която да подлежи на отстраняване. Не са налице и останалите, изброени в разпореждането от 09.05.2025г. нередовности на жалбите, за чието отстраняване на жалбоподателите са дадени указания, а именно: да конкретизират оспорения административен акт с номер, дата на издаване и от кой орган е издаден или да посочат от кой орган са извършени действията; да конкретизират в какво се състои незаконосъобразността на акта или действията и в какво се изразява искането им до съда и да посочат издадено ли е спрямо тях уведомление № № 24-2423 от 20.01.2025г. и да го представят. От страна на съдебния състав не е съобразено, че в подадената жалба ясно е посочено, че предмет на оспорване са действията на началника на СГКК- Хасково за изменение на КККР на основание чл. 53а, ал. 1 ЗКИР на КККР на собствения им ПИ с идентификатор 77195.732.132 и на съседния ПИ с идентификатор 77195.732.133 по КККР на гр. Хасково, изразяващо се в промяна на границите и площта на собствения им имот, нанасяне на нов имот и промяна на идентификаторите на отразените в имотите сгради, с твърдения за некомпетентност на административния орган, нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби и е направено искане до съда тези действия на началника на СГКК – Хасково да бъдат прогласени за нищожни или евентуално отменени. Не е отчетено също, че съгласно разпоредбата на чл. 53а ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53 ЗКИР. Изменението на КК и на КРНИ в тези хипотези представлява обективирано чрез действие волеизявление на административен орган. Същото е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол, но не може да бъде конкретизирано с номер и дата на издаване, в какъвто смисъл са указанията на съдебния състав. Следователно подадените жалби съдържат означение на обжалвания административен акт, в какво се състои неговата незаконосъобразност и ясен петитум и обратно изводите на съда не разкриват нередовности по смисъла на чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 АПК, които да подлежат на отстраняване. Както административния съд правилно отбелязва, цитираното от жалбоподателите уведомление не представлява индивидуален административен акт, поради което обстоятелството, че не е представено или номерът му е неправилно посочен, не обоснова нередовност на подадената жалба и съответно оставянето й без движение с даване на указания. Поради изложеното следва да се приеме, че подадените от А. М. Ю. и Н. М. А. жалби отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 5-7 и чл. 151, т. 3 АПК и не са налице основания за оставянето им без движение. Ето защо неизпълнението на указанията на съда в случая не обосновава прилагането на чл. 158, ал. 3 АПК за оставяне на жалбите без разглеждане, а изводът на административния съд в обратен смисъл е незаконосъобразен. Това налага заключението, че оспореното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на Административен съд – Хасково за продължаване на процесуалните действия. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,