Определение № 3282 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1471/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 1175/04.02.2026 г., подадена от И. П. Г. и от Н. П. Г., подадена чрез адв. М. Г., против определение № 29 от 16.01.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 371/2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение постановеното по делото определение № 504 от 10.11.2025 г. в частта, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на „ТЕМПЪЛ 14“ ООД разноски в размер на 1000 лв., представляващи възнаграждение за процесуалното представителство на страната от един адвокат в производството по в. ч. гр. д. № 371/2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. Жалбоподателите навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението и искат отмяната му. Насрещната страна „ТЕМПЪЛ 14“ ООД не е подала писмен отговор и не изразява становище по жалбата. Частната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното определение е прието, че въззивният съд е оставил без уважение частната жалба срещу постановеното спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Уважено е искането на ответника „ТЕМПЪЛ 14“ООД, направено в отговора на частната жалба, да му се присъдят разноските, сторени в частното производство за процесуално представителство в размер от 1000 лв. за уговарянето и плащането на които в брой е представил договор за правна защита и съдействие. За неоснователни са счетени възраженията на жалбоподателите, че не е представено доказателство за заплащането на адвокатското възнаграждение, както и за неговата прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Посочено е, че в договора за правна защита и съдействие е отразено заплащането на хонорара в брой. А, в незадължителната за правоприлагане Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата, приложим в случая предвид цената на иска от приблизително 100 000 лв., хонорарът за направената юридическа услуга е определен като сбор от 2650 лв. и 8 % върху горницата над 25 000 лв., коригиран до размер от 1/2 част в приложение на правилото на чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредбата, касаещо обжалване на определения, преграждащи развитието на процеса. Според посоченото правило, уговореният от ответника в случая адвокатски хонорар от 1000 лв. е под размера на дължимото за конкретно извършената процесуална услуга възнаграждение. Макар и предметът на делото да не е с висока фактическа сложност /доколкото страните не спорят по фактите/, казусът не е с ниска правна такава, тъй като изисква пространно обосноваване на тезата, че производството, заради което е допуснато спирането на настоящото дело е преюдициално и предпоставя разрешаването му. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. В случая е установено договарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1000 лв. от „ТЕМПЪЛ 14“ООД за изготвяне и подаване на отговор на въззивна частна жалба срещу определение № 1925 от 29.07.2025 г. по гр. д. № 340/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което делото е спряно до приключване на производството по гр. д. № 1353/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, с влязъл в сила съдебен акт. Няма основание да се приеме тезата на жалбоподателите, че ответникът няма представители на територията на Република България и не би могъл да плати в брой задължението. Своевременно от насрещните страни, с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, е заявено възражение за прекомерност на присъденото в цялост възнаграждение. Това възражение и според настоящия състав е неоснователно. При зачитане на задължителния характер на постановеното от СЕС решение С-438/2022 г., съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на цената на предоставените адвокатски услуги са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. В случая с оглед конкретната фактическа и правна сложност на казуса и извършената от адвоката пълна по обем защита – изготвяне и подаване на обоснован отговор с прилагане на правна литература – доктрина и съдебна практика, възнаграждението за работата му не е прекомерно. Предвид изложеното, обжалваното определение на Апелативен съд - Бургас, с което е оставено без уважение исканото изменение на акта му с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение