Определение № 9911 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9971/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 60, ал. 10 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ЗП „К. М. Ш.“ от [населено място] чрез адвокат П. Менков, против определение № 2411 от 17.07.2025 г., поставено по адм. дело № 617/2025 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата й против Решение № ВТ-ПИ-01/2025 г. от 10.07.2025 г. на директора на РИОСВ – Велико Търново, с което е отказано предварително изпълнение на негово Решение по ОВОС № ВТ-1-1/2025 г., с което е одобрено инвестиционното предложение (ИП) за „Разширение на птицеферма за стокови кокошки носачки“ с местоположение имот с идентификатор 20242.72.70. на ЗП. Частният жалбоподател ЗП „К. М. Ш.“ от [населено място] счита атакуваното определение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По тези съображения се моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови определение, с което да отмени Решение № ВТ-ПИ-01/2025 г. от 10.07.2025 г. на директора на РИОСВ – Велико Търново. Ответникът - Директор на Регионална дирекция за околната среда и водите-Велико Търново, чрез пълномощник, представя писмено възражение, с което оспорва частната жалба и по подробно изложени съображения пледира за отхвърлянето им и оставяне в сила на атакуваното определение. Върховният административен съд, в настоящия си състав намира частната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна - участник в производството пред първоинстанционния съд, в срока по чл. 230 АПК, а по същество - за неоснователна. С обжалваното определение Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата на ЗП „К. М. Ш.“ от [населено място] против Решение № ВТ-ПИ-01/2025 г. от 10.07.2025 г. на директора на РИОСВ – Велико Търново, с което е отказано предварително изпълнение на негово Решение по ОВОС № ВТ-1-1/2025 г., с което е одобрено инвестиционното предложение (ИП) за „Разширение на птицеферма за стокови кокошки носачки“ с местоположение имот с идентификатор 20242.72.70. на ЗП. За да постанови този резултат съдът установил, че с Решение по ОВОС № ВТ-1-1/2025 г. от 04.07.2025 г. на директора на РИОСВ – Велико Търново е одобрено ИП на ЗП К. Ш. за „Разширение на птицеферма за стокови кокошки носачки“ с местоположение имот с идентификатор 20242.72.70. Според съдържанието на това решение, одобреното с него ИП се свежда до разширение на съществуваща ферма за интензивно отглеждане на подрастващи кокошки носачки (ярки) и стокови кокошки носачки, която съществуваща ферма е разположена понастоящем в имоти с идентификатори 20242.74.801 и 20242.74.10 по КК на гр. Дебелец и включва 11 съществуващи халета, чрез изграждане на нови 5 халета в трети имот - този с идентификатор 20242.72.20, който според описанието в решението не е дори граничен с другите два. Фактите по спора са коректно установени от състава на АС-Велико Търново:ЗП К. М. Ш., е депозирала Искане вх. № 3223/08.07.2025 г. до директора на РИОСВ – Велико Търново с правно основание чл. 60, ал 1 от АПК за допускане от тази орган на предварително изпълнение на издаденото от него Решение по ОВОС № ВТ-1-1/2025 г. от 04.07.2025 г., с което е одобрено инвестиционното й предложение. Като мотиви за искането си в този смисъл ЗП е посочила, че самото ИП генерално е провокирано и е във връзка с Решение на ЕК от юни 2021 г. за премахване на клетките от всички селскостопански животни до 2027 г., което създава такива задължение и за нея – да осигури безклетъчно (волиелно и/или подово) отглеждане на птиците. Като конкретни основания за искането са посочени на първо място, значителните финансови загуби, които ЗП би понесъл, ако не реализира строителството в срок, като за доказване на конкретните размери на вредите са представени Административен договор от 05.07.2023 г. за технологично оборудване за кокошки носачки тип волиера за 1 206 150 евро, Договор за финансиране от 09.06.2024 г. за технологично оборудване за кокошки носачки тип волиера за 511 000 евро, Договор за покупко – продажба на машини от 16.10.2024 г. и търговски и банкови документи с Дорсет Грийн Машини, които се претендира, че касаят монтаж в сгради 13 и 14 на система предназначена за преработка на птичи тор. Първоинстанционният съд е споделил мотивите на административния орган, че не се доказва, че евентуално предварително изпълнение и реализация на ИП е в обществен интерес, както твърди заявителя, не са представени доказателства за значителни и трудно поправими вреди за последния, а описаните потенциални загуби не са и необичайни рискове, които да се били непредвидими от инвеститора. В тази връзка е посочено, че реализацията на ИП така или иначе изисква много по-продължително последващо съгласуване с други органи, които е следвало да се отчетат от инвеститора, като нормативно задължителни и предшестващи строителството. Посочено е, че липсва особено важен интерес на самия заявител и спешност на изпълнението, противопоставими на обществения интерес, доколкото премахването на клетките от всички селскостопански животни така или иначе следва да стане до 2027 г., според цитираното от молителя Решение на ЕК от юни 2021 г,което е било известно на частния жалбоподател още към момента на иницииране на процедурата по ОВОС. Приел е,че изпълнението на процесното решение след влизането му в сила не би генерирало за частния жалбоподател икономически загуби, възлизащи на милиони левове, защото голяма част от представените в тази връзка договори и книжа от нея нямат връзка изобщо с конкретните имоти – предмет на ИП и съответно - не се касае за разходи, свързани с именно това инвестиционно намерение. Според съдържанието на решението на РИОСВ одобреното с него ИП се свежда до разширение на съществуваща ферма за интензивно отглеждане на подрастващи кокошки носачки (ярки) и стокови кокошки носачки, която съществуваща ферма включва 11 вече построени халета, разположени в други два имоти с идентификатори 20242.74.801 и 20242.74.10 по КК на гр. Дебелец, като самото ИП ще се реализира чрез изграждане на нови 5 халета и пелетираща инсталация и склад за пелети от птича тор в трети имот – с идентификатор 20242.72.70 в същото землище – на гр. Дебелец, който дори не е граничен с първите два. Първоинстанционният съд правилно е приел, че представеният административен договор № BG06RDNP001-4.012-0975-C01 от 05.07.2023 г. касае инвестиции в иновативно оборудване за кокошки носачки и изграждане на фотоволтаична система за собствени нужди. Според приложението към него, представляващо проектно предложение, посоченото оборудване обаче ще бъде разположено не в имота, където ще се реализира разширението, а в сграда № 8, с идентификатор 20242.74.10.4. Съответно изграждането на фотоволтаичната централа (която пък изобщо не е предмет на ОВОС) пък ще е в двата парцела - очевидно тези, в които вече съществува птицефермата и с които дори не гранични процесния, за който се отнася ИП. Фотоволтаиците би следвало да са върху същата сграда 8 и сгради 3, 4 и 9, всички находящи се в поземлените имоти с кадастрални номера имоти с идентификатори 20242.74.801 и 20242.74.10 – т.е. тези, в които са вече съществуващите халета на ЗП, а не върху разширението.В тази насока настоящият състав на съда приема също така,че инициираната от частния жалбоподател промяна в предмета на финансиране в сключения административен договор с ДФЗ не променя изводите, формирани от първоинстанционния съд. Проекто-предложението на земеделския производител все още не е прието от ДФЗ,поради което и евентуалния извод,че подобна промяна в договора ще настъпи понастоящем не би могла да повлияе благоприятно върху наличието на предпоставките по чл.60 ал.1 изр. последно АПК. Също така за непопадащи в обхвата на съдебната преценка са приети доводите, свързани договор за финансиране № BG-RRP-6.004-2283-СО1 тъй като същият е с изтекъл срок на изпълнение- 19.06.2025г.Правилни са изводите на АС-Велико Търново, че частният жалбоподател не би могъл да черпи позитивни за допускането на предварително изпълнение на разрешението по ОВОС от този договор, доколкото неговият срок на действие е прекратен към момента на издаването на административния акт, поради което и не следва евентуалните правни последици по договора да се съобразяват в насока допускане на неговото предварително изпълнение. Настоящият състав споделя и доводите на първоинстанционния съд,че договорът с Авитек СРЛ от 16.10.2024 г. за продажба на машини и закупуване на машини – технология за подрастване и технологична линия за производство на яйца не би могъл да обоснове значителна или трудно поправима вреда за частния жалбоподател,тъй като определя срокове за монтаж на тези линии поетапно – за 10 отделни сгради – до 30.11.2027 г., доколкото липсват каквито и да е доказателства, че сред тези 10 сгради са планираните 5 нови, а не съществуващите вече 10 и също така ,че представените документи с Дорсет Грийн Машин макар да се отнасят за процесното ИП изграждане на сграда с пелетизираща машина за производство на пелетизирана птича тор и склад за съхранение на този тор в имот 20242.72.70 не фиксират никакви срокове за монтаж и съответно дължимост на суми, нито съдържат клаузи за неустойки. Този довод не се преодолява и с представените пред настоящата инстанция данни за паричен превод по договора с Дорсет Грийн Машин,които разходи са свързани с изпълнение по договор,но не обуславят предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта. Като краен извод е посочено, че сторените вече разходи и претендираните вероятни такива за бъдеще не са пряка и непосредствена последица от липсата на предварително изпълнение на Решение по ОВОС № ВТ-1-1/2025 г. от 04.07.2025 г. на директора на РИОСВ – Велико Търново, доколкото сам по себе си той не е окончателния акт, позволяващ реализиране на строителната инициатива на ЗП. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не се съдържат доказателства, обосноваващи дори и само опасност за бъдещо увреждане на дружеството, възможност да настъпи при по-късното изпълнение на конкретния акт – заплащане на големи неустойки по неизпълнени в срок договорни задължения, той като дори и този акт да се изпълни предварително, не той е актът, който ще позволи реализацията на самото ново строителство – разширението, чрез изграждане на нови 5 халета, ведно със сграда с пелетизираща машина за производство на пелетизирана птича тор и склад за съхранение на този тор в имот с идентификатор 20242.72.70. Определението е правилно и обосновано. Не са налице сочените от частните жалбоподатели основания за неговата отмяна. За да бъде законосъобразно допуснатото от административния орган предварително изпълнение на административен акт следва да е налице някоя от лимитативно изброените предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК - за да се осигури животът или здравето на гражданите; да се защитят особено важни държавни или обществени интереси; при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда; или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В този случай административният орган изисква съответна гаранция. Следва да се подчертае, че се касае за две отделни хипотези на чл. 60, ал. 1 АПК – ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. Според настоящият състав на Върховния административен съд предварителното изпълнение е изключение от правилото, че на изпълнение подлежат само влезлите в сила административни актове и като всяко изключение, то се прилага при стриктно, ограничително тълкуване на разрешаващата го правна норма, а изцяло в тежест на молителя, който моли органът да допусне това изпълнение е да мотивира, конкретно да обоснове и да установи при условията на пълно доказване наличието на предпоставките за това. Без доказването на тези релевантни факти и обстоятелства, актът не би могъл да отговаря на изискванията за законосъобразност. Преди всичко настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо изрично да посочи, че доколкото в случая производството по реда на чл. 60 ал.1 АПК е инициирано от страна по делото, предварителното изпълнение може да бъде допуснато единствено в защита на особено важен неин интерес. Очевидно е от текста на чл. 60, ал. 1 АПК, че законовите предпоставки за допускане на предварителното изпълнение, бидейки проекция на компетентността, която органът има и която упражнява с цел задоволяване на държавни и обществени интереси, и на личните права и интереси, които страната в административното производство защитава, не предполагат страната да твърди и обосновава важни обществени или държавни интереси. Тя не е процесуален субституент нито на държавата, нито на гражданите, затова в хипотезата на чл. 60, ал. 1 АПК може да иска допускане на предварително изпълнение само на основание свои особено важни интереси, които трябва да докаже. Противостоящият на гореописания частен интерес обществен такъв е свързан с опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защитата на здравето на хората, съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на страната; предотвратяването и ограничаването на замърсяването (Сравн.: чл. 1 ЗООС). Запазването на баланса между подлежащия на закрила по чл. 60, ал. 1 АПК частен и преследвания с нормативно установения суспензивен ефект обществен интерес е осигурено не само чрез предвидените в решението, чието предварително изпълнение се иска мерки, но и чрез предвиденото от съда в съответствие с чл. 60, ал. 1 АПК условие за допускане на предварителното изпълнение под формата на внасяне на парична гаранция. Правилно Административен съд Велико Търново е приел, че в конкретния случай предварителното изпълнение на решението не е допуснато поради липсата на предвидените в закона -чл.60 ал.1 АПК предпоставки. Съдът обосновано е отбелязал, че липсва както особено важен интерес на възложителя, така и на особено важен обществен интерес от предварителното изпълнение на Решението по ОВОС. Съдът е анализирал подробно мотивите на административния орган, които е допълнил с изводи от направения анализ на приетите доказателства,който се споделя изцяло от настоящата инстанция. Неоснователни са възраженията в частната жалба на ЗП К. Ш. за необоснованост на определението, тъй като не било основано на конкретни доказателства. Тези аргументи са несъстоятелни както от фактическа, така и от правна страна. В хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК проверката за законосъобразност на разпореждането се свежда само до съответствие на акта със законовите предпоставки визирани в правната норма. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от твърдените пороци, релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, в настоящия си състав