Определение № 282 от 15.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7697/2013 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от Г. Т. Ш. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. К. М., с искане да бъде допълнено определение № 608 от 7 май 2014 г. по настоящото гражданско дело в частта му за разноските. В молбата се сочи, че касационното обжалване на въззивното решение не е допуснато, и молителката има право на разноските, направени по делото пред ВКС, които обаче не са присъдени. Ответникът Ч. о. у. „П. Д. А.” [населено място], чрез адв. Д. Ц., в отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК заявява становище за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Искането е постъпило в срока по чл. 248, ал. 1, пр. второ ГПК, и е частично основателно. С определение № 608 от 7 май 2014 г. съдът в настоящия си състав не допусна касационно обжалване на решение № 6658 от 7 октомври 2013 г., постановено по в.гр.д. № 10207 по описа на Софийския градски съд за 2013 г. в съответната му обжалвана част. В определението по чл. 288 ГПК съдът е пропуснал да се произнесе по искането на ответницата по касационната жалба Ш., сторено с отговора, за присъждане на разноски за касационното производство. Към отговора на касационната жалба е представен и договор за правна защита и съдействие от 28 ноември 2013 г., според който ответницата Ш. е заплатила 1200 лева за правна защита и съдействие по дело във ВКС. Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 3 по тълк.д. № 3/2012 г., ОСГТК, т. 16, по всички трудови дела намира приложение правилото на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. на В. адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата му редакция към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие). В процесния случай предмет на обжалване пред касационния съд е било въззивно решение по искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, изр. второ от Наредба № 1/2004 г., по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа адвокатското възнаграждение е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата в страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Към момента на сключване на договора за правна помощ по силата на ПМС № 250/11 октомври 2012 г., минималната месечна работна заплата в страната е била 310 лева. В съответствие с правилото на чл. 9, ал. 1 от наредбата, за изготвяне на касационна жалба (което следва да се прилага и при изготвянето на отговор на касационна жалба), без явяване в съдебно заседание, както е станало в случая, възнаграждението на адвоката е в размер на ¾ от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 150 лева, или дължимото възнаграждение е в размер на 232,50 лева. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, по искане на насрещната страна съдът може да присъди по-нисък размер на разноските (не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА), ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай ответницата по касационната жалба е представил отговор, в който се оспорва искането за допускане на касационното обжалване, и е посочена съдебна практика по чл. 290 ГПК. Касационното обжалване не е допуснато. При тези обстоятелства следва да се приеме, че делото в конкретната хипотеза не се отличава с правна и фактическа сложност, усилията на процесуалния представител са се ограничили само до изработването на отговор на жалбата, поради което договореното възнаграждение е прекомерно като размер, и следва да се присъди такова от 232,50 лева. Тази сума се дължи на молителката на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение