Определение № 132 от 09.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1964/2015 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на К. П. Ч. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. О. Я., с искане да бъде спряно изпълнението на въззивното решение № VІ-126 от 14 ноември 2014 г., постановено по в.гр.д. № 1635 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2014 г. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от Ч. чрез процесуалния му представител адв. В. Ж., както и касационна жалба от ЗК [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от изпълнителните директори М. М.-Г. и В. П.. По двете касационни жалби е образувано и настоящото касационно производство с насрочено за 14 май 2015 г. закрито заседание по реда на чл. 288 ГПК. След преценка на искането касационният съд го приема за неоснователно. С обжалваното с касационна жалба въззивно решение се отменя решение № 108 от 25 юни 20134 г., постановено по гр.д. № 1172 по описа на районния съд в гр. Несебър за 2013 г. и вместо него е прието за установено по отношение на Ч., че в полза на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя К. Г., съществува вземане в размер на 12109,48 лева, представляващо обезщетение за вреди, причинени на собствен на дружеството лек автомобил в резултат на причинено от Ч. пътно транспортно произшествие на 16 юли 2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24 октомври 2013 г., и в полза на дружеството са присъдени разноски от 2945,49 лева. При това положение не са изпълнени условията по смисъла на чл. 282, ал. 2, т. 1, вр. чл. 404, т. 1, предл. второ ГПК – постановеното от въззивния съд решение не е осъдително, макар с него да е признато съществуването на притезание за ищеца. Ето защо спиране на изпълнението по реда на чл. 282 ГПК не може да се допусне. Молителят в случай на издаден изпълнителен лист следва да защити правата си по друг ред. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение