Решение № 8053 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3429/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. К. Н., подадена чрез процесуалния представител адв. Каров, срещу Решение № 1402/13.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1748/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта, с която са отхвърлени исковете му против Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) Бургас с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за сумата от 511,29 евро (1 000 лв.), представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през периода от 18.09.2020 г. до 19.02.2021 г. от незаконосъобразни действия на длъжностно лице от ОД на МВР Бургас – иззети на 18.09.2020 г. в гр. Камено свидетелство за регистрация и регистрационни табели на собствения му лек автомобил Мерцедес, както и за сумата над 200 евро, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-7779-000228/18.09.2020 г. (ЗППАМ), до пълния претендиран размер от 511,29 евро, ведно с претенциите за законни лихви от 30.05.2025 г. до окончателното изпълнение на задължението. От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът е достигнал до неправилни изводи при оценката на фактите, тъй като са били налице предпоставки за уважаване на предявените два различни иска в пълен обем. Счита се, че размерът на дължимото обезщетение по втория иск е занижен, предвид безотговорното и незаконосъобразно поведение на служителите. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение в претендираните с исковата молба размери, ведно с дължимите такси и адвокатски възнаграждения в двете инстанции. Ответникът - ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административният съд - Бургас е било образувано по искова молба на Я. К. Н., с която са предявени два иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу ОД на МВР – Бургас, за заплащане на обезщетения от по 1 000 лв. за причинени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразни фактически действия на полицейските служители от РУ на МВР Камено и съответно от отменена като незаконосъобразна ЗППАМ, ведно със законните лихви от 30.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумите. По фактите съдът е установил, че на 18.09.2020 г. служители на РУ – Камено при ОД на МВР Бургас извършили проверка на ищеца като водач на лек автомобил и тест с техническо средство Drдger DrugCheck 3000 STK, като според отчетения резултат било установено наличие на наркотично вещество амфетамин. Ищецът оспорил резултата, като посочил, че при използването на техническото средство не били спазени всички изисквания за работа с него и че резултатът има само индикативен характер и следва да бъде потвърден чрез друг метод на изследване. След проверката е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 20-7779-000228/18.09.2020 г., с която е прекратена регистрация на управлявания автомобил за срок от шест месеца. В заповедта е посочено, че срещу ищеца е бил съставен АУАН № № АА775680/18.09.2020 г. (неточно посочен в решението с дата 18.09.2017 г.), но същият не е приложен като доказателство по делото. С влязло в сила Решение № 4869/29.05.2025 г. по адм. дело № 370/2025 г. на Административен съд – Бургас е отменена ЗППАМ като незаконосъобразна. Във връзка с образуваното досъдебно производство е установено неговото прекратяване след представяне на резултатите от лабораторно изследване – Експертиза № 11-9249/03.11.2020 г., при което не било установено наличие на наркотични вещества в кръвната проба на ищеца. По делото е разпитан св. Г. И. – вуйчо на ищеца, чиито показания са дадени в констативната част на решението и са обсъдени по съществото на спора във връзка с твърдените вреди в исковата молба. От правна страна съдът е взел предвид предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на исковите претенции за обезщетение за неимуществени вреди и съответно за ангажиране на отговорността на ОД на МВР Бургас. Приел е за неоснователен искът за обезщетение за вреди, претърпени вследствие на твърдените незаконосъобразни фактически действия на полицейските служители. Направен е извод, че не е налице първият елемент на състава, тъй като действията по извършване на проверката, вкл. изземването на свидетелството за регистрация и на регистрационните табели, са част от процедурата по издаване на наказателно постановление, респ. реализиране на наказателната отговорност, както и на ЗППАМ като административен акт. Във връзка с отменената ЗППАМ № 20-7779-000228/18.09.2020 г. съдът е приел за доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността по ЗОДОВ. Съгласно изложените мотиви, издадената заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение, като в резултат на предварителното ѝ изпълнение регистрацията на автомобила е била прекратена за период от пет месеца – от 18.09.2020 г. до 19.02.2021 г., през който ищецът не е могъл да го използва. За да определи размера на обезщетението съдът е обсъдил характера на претърпените негативни преживявания, продължителността на ограничението и показанията на св. И., като е присъдил и разноски съобразно изхода на спора и представените доказателства. Решението на Административен съд – Бургас е валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните факти, обсъдил е ангажираните доказателства във връзка с твърденията и аргументите на страните и въз основа на това е обосновал надлежно извода за частична основателност единствено на исковата претенция за обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна ЗППАМ № 20-7779-000228/18.09.2020 г. Относимите материалноправни разпоредби са приложени правилно като обобщената от касатора съдебна практика на ВАС по въпроса за размера на обезщетението за прекратяване на регистрацията на МПС, не кореспондира с процесуалната активност и ангажираните доказателства по настоящото дело относно претърпените от Н. неблагоприятни последици от увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда и причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. ОД на МВР Бургас. В конкретния случай първият предявен иск по чл. 1 ЗОДОВ е по реда на чл. 204, ал. 4 АПК. Според твърденията в исковата молба и направените последващи уточнения от процесуалния представител с молби вх. № 10625/29.09.2025 г. и вх. № 10968/06.10.2025 г., самото тестване с техническо средство „Дрегер“ в случая е незаконосъобразно, свалянето на регистрационните табели на автомобила и отнемането на част втора от свидетелството за регистрация. Една от кумулативните предпоставки за уважаването на така предявения иск е установяването на незаконосъобразно фактическо действие, в конкретния случай извършената проверка от служителите на ответника. Когато в резултат на проверката са издадени АУАН, ЗППАМ, заповед за задържане на лице или други актове, вкл. е образувано досъдебно производство, то отделните действия по предприемане на проверката от служителите на МВР, не могат да се разглеждат като самостоятелни фактически действия. Те са част от процедурата по издаване на посочените административни актове, при които наличието или не на фактическо и правно основание за извършване на проверката е от значение за законосъобразността на подлежащия на съдебно оспорване акт и се преценява от съда при неговото оспорване. След като не е установен един от кумулативните елементи от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 204, ал. 4 АПК, искът правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд като неоснователен. С оглед на данните по делото безспорно е установено наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по втория обективно съединен иск. В настоящия случай по съдебен ред е отменена ЗППАМ от 18.09.2020 г., вследствие на която Н. временно е бил лишен от възможност да управлява МПС, поради което е понесъл неимуществени вреди като е доказана и причинно-следствената връзка. Съдебните изводи в тази насока се споделят напълно от касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Неоснователни са твърденията на касатора, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован досежно размера на така определеното обезщетение за неимуществени вреди. Изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства и не са налице основания за увеличение на определеното от съдебния състав обезщетение. Причинените на Н. вреди от психоемоционален характер са определени от съда в съответствие с конкретно установените факти по делото, като не се констатира да са изложени субективни виждания на решаващия съд при определяне размера на обезщетението за неимуществена обезвреда. Напротив, отчетени са характерът на увреждането, видът и интензитетът на претърпените вреди, личността на ищеца, както и продължителността на периода. Следва да се отбележи, че твърденията за претърпени негативни емоции от Я. Н. във връзка с аналогични проверки от служителите на МВР, не са подкрепени с конкретни данни, освен по косвен път от поставен въпрос към св. И.. Първоинстанционното решение е правилно и в частта за разноските. Както е посочено, тъй като по настоящото дело не е представен договор за правна помощ, е недопустимо да се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, платени по друго дело. По изложените мотиви касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,