Определение № 176 от 08.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 150/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, /неправилно наречена касационна/, на Д.И. и С. И. от Р. против определение № 78/21.01.2011 г. по в.ч.гр.д. № 79/2011 г. на Р. ОС, с което е прекратено производството, поради недопустимост на жалбата пред въззивния съд, като просрочена. Ответникът по частната жалба В. ООД-Р. е подал отговор, че същата следва да се отхвърли, като се претендира за юрисконсултско възнаграждение. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение в производството по чл.244 ГПК-отм. във вр. с п.2,ал.9 ПЗР ГПК, е прието, че жалбата е просрочена, съобразно получаването на призовката за доброволно изпълнение на 16.09.2007 г., която била редовно връчена по правилата на чл.46,ал.2 ГПК-отм. на наследника на починалия длъжник. Определението е неправилно. Съгласно чл.46,ал.2 ГПК-отм., когато връчителят не намери призоваваното лице, той връчва призовката на пълнолетно лице от домашните му, което се съгласи да предаде призовката, и лицето, чрез което става връчването, се подписва със задължение да предаде призовката на този, до когото се отнася. В случая, последното е невъзможно, тъй като длъжникът И. Ст. И. е починал на 18.08.2006 г., т.е. още преди подаване на молбата за издаване на изп.лист на 30.05.2007 г. Следователно, няма редовно връчване. По изложените съображения, настоящата частна жалба е основателна и затова обжалваното определение следва да бъде отменено, след което делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по частната жалба, включително и за разноските в настоящето производство. Водим от горното, ВКС-І т.о.