Определение № 543 от 23.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1748/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Я. К., представлявана от адв. М. Л., срещу определение № 10011 от 25.04.2024г. по в.гр.д. № 60/2026г. на Софийски апелативен съд, с което частично е оставено без уважение искането й за изменение на решение № 10002 от 17.01.2024г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че в случая не е било осъществено процесуално представителство на ответната страна от упълномощения адв. Д., а дружеството е било представлявано от своя законен представител. Поддържа, че въззивният съд не е съобразил и фактическата и правната сложност на спора. Моли определението в обжалваната му част да бъде отменено и искането за присъждане на разноски за въззивната инстанция да бъде оставено без уважение. Ответникът по частната жалба Адвокатско дружество „Н.“ – в ликвидация, представя отговор, с който я оспорва и излага съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. С решение № 49 от 10.02.2026 г. по т.д. № 1749/2024 г. на ВКС, ТК, II т.о. е отменено решение № 10002 от 17.01.2024г. по гр.д. № 60/2020г. на САС,112 състав, изменено с определение № 10011 от 25.04.2024г., в частта, с която е потвърдено решение № 3772 от 23.05.2019г. по гр.д. № 367/2017г. на СГС, I-13 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Я. К. против Адвокатско дружество „Н.“ – в ликвидация частичен иск за сумата 6000 лева, представляваща текуща печалба на ответното дружество за 2016г., и И. Я. К. е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Н.“ – в ликвидация разноски за първоинстанционното производство в размер на 238,33 лева, както и в частта, с която И. Я. К. е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Н.“ – в ликвидация разноски за въззивното производство в размер на 900 лева, вместо което Адвокатско дружество „Н.” – в ликвидация, е осъдено да заплати на И. Я. К. сумата 3067,75 евро /с левова равностойност 6000 лева/, представляваща дял от текущата печалба за 2016г. на Адвокатско дружество „Н.” – в ликвидация, по предявен от И. Я. К. частичен иск с правно основание чл.68, ал.3 ЗАдв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2017г. до окончателното плащане. С решението Адвокатско дружество „Н.” – в ликвидация, е осъдено да заплати на И. Я. К. сумата 490,84 евро /с левова равностойност 960 лева/ - разноски за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК, а на адв. М. О. Л. - сумата 1022,58 евро /с левова равностойност 2000 лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. за безплатно процесуално представителство пред въззивната и пред касационната инстанция. Като взе предвид, че с решение № 49 от 10.02.2026 г. по т.д. № 1749/2024 г. на ВКС, ТК, II т.о. са определени съобразно изхода на спора разноските, дължими за всички инстанции, настоящият състав на ВКС намира, че подадената частна жалба срещу определение № 10011 от 25.04.2024г. по в.гр.д. № 60/2026г. на Софийски апелативен съд към настоящия момент е без предмет, поради което същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение