Определение № 342 от 06.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4332/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С определение № 147 от 18.07.2022 г. по гр. д. № 2173/2022 г. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, е оставил без разглеждане като недопустима частна жалба вх. № 2659 от 01.04.2022 г., подадена от С. Р. Б. чрез неговия пълномощник адв. К. Д. срещу определение № 115 от 14.03.2022 г. по ч. гр. д. № 106/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, както и насрещна частна жалба вх. № 3717 от 11.05.2022 г., подадена от Ф. А. А. и З. М. А. чрез техния пълномощник адв. В. К.. Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от С. Р. Б. с искане да бъде отменено като неправилно. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Определението, предмет на частната жалба, е постановено след приемане на тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по т. д. № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС и възобновяване на производството по делото. Предмет на частната жалба, по която е било образувано касационното производство, е определение на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено определение на окръжен съд, и вместо него е постановено друго за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските. В обжалваното определение е посочено, че след изменението в ДВ, бр. 50/2015 г. на нормата на чл. 274, ал.2 ГПК, която определя функционалната подсъдност при обжалването, когато определенията по ал. 1 са постановени от апелативен съд, те подлежат на касационно обжалване пред ВКС, а когато са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция-пред съответния апелативен съд. Определението по чл. 248 ГПК е от категорията, за които в процесуалния закон е предвидена изрично възможност да бъдат обжалвани. Когато въззивен съд се произнася по отправено към него искане по чл. 248 ГПК, той се произнася за пръв път по въпроса за съдебно-деловодните разноски, поради което неговото определение подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК - т. 24 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Преди изменението на цитираната норма /ДВ, бр. 50 от 2015 г./ компетентен да се произнесе по жалбата срещу определение, постановено за пръв път от въззивен съд по чл. 248 ГПК е ВКС, а след посоченото изменение-съответният апелативен съд. Апелативните съдилища в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК се произнасят като второстепенни съдилища, при пълен въззив, като разполагат с функционалната компетентност да разгледат спорния процесуален въпрос, не и спора по същество. Липсва разпоредба, че техните актове, в това число и преграждащите производството определения, от своя страна, подлежат на обжалване. Горното е изведено от приетото в ТР № 2/2018 г от 23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Изводът на предходния тричленен състав на ВКС е законосъобразен. Апелативният съд е постановил окончателен съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Частната жалба срещу този стабилизиран съдебен акт е недопустима и правилно е оставена без разглеждане от предходния касационен състав. Определението на апелативния съд е постановено в упражнение на компетентността му по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК (в ред. на ДВ, бр. 50 от 2015 г.), поради което е окончателно. С тълкувателно решение № 2/23.06.2022 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Посочено е, че разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК както преди, така и след изменението с ДВ, бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. При старата редакция на нормата определението на Върховния касационен съд, постановено по частна жалба срещу преграждащото определение на окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция, е окончателно. Следователно такова следва да е и определението на апелативния съд след изменението на цитираната разпоредба, при спазване на законодателното разрешение за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.