Решение № 3790 от 03.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12428/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Д. Р., от гр. София, против Решение № 34923 от 24.10.2025 г. на Административен съд – София - град, постановено по адм. дело № 3604/2025 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на А. Д. Р. срещу принудителна административна мярка (ПАМ) описана в протокол за блокирани автомобили от 24.01.2025г. на „Център за градска мобилност“ ЕАД (ЦГМ), Район 8 + 9, изразяваща се в принудително задържане чрез поставяне на устройство тип „скоба” на лек автомобил марка „Тойота”, с рег. № [рег. номер], без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, приложена от "Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор" в "Център за градска мобилност" ЕАД- Ю. Д. В.. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил задълбочено доводите и възраженията на жалбоподателя, а събраните в хода на съдебното производство доказателства са тълкувани едностранно и избирателно, без да са изложени мотиви. По отношение на твърдението за противоречие на съдебния акт с материалния закон, касаторът заявява неправилност на изводите на съда относно момента на прилагане на принудителната административна мярка. Счита, че в случая е изпълнено задължението за заплащане на дължимата за паркирането, в съответната зона, такса и поради това приложената принудителна мярка противоречи на закона. Намира, че от приложената по делото справка от ЦГМ е видно, че от телефонния номер на жалбоподателя е изпратено кратко съобщение (СМС) в 12:23:59 часа, като веднага след това в 12:24:04 часа е получено обратно съобщение за потвърждаване на плащането. В тази връзка, оспорва изводите на първоинстанционния съд, че скобата е поставена в 12:22 часа, доколкото изпратеното до жалбоподателя съобщение за поставената скоба е с час 12:28:33. Отделно от изложеното намира, че технически не е възможно да се заплати почасово паркиране, ако преди това на автомобила е била поставена скоба, което според касатора е допълнителна индиция, че не е била поставена скоба преди изпращане на съобщението за заплащане на престоя. Твърди, че в конкретния случай, нормативните изисквания за заплащане на почасово паркиране, са спазени от водача. Намира, че неправилно съдът се е позовал на приложената справка от ЦГМ. Оспорва изводите на съда и по отношение на компетентността на органа наложил процесната ПАМ. Оспорва съдебния акт и в частта за присъдените разноски, доколкото според касатора ЦГМ не е страна в производството и присъждане на разноски не й следва. Иска от съда обжалваното решение да бъде отменено и да бъде върнато делото за събиране на относими към спора доказателства. Претендира присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция, съгласно списък и доказателства, че осъществява правната помощ при условията на чл. 38, ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата. Представлява се от адв. И. Данова, преупълномощена от адв. С. Картунова от Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационна жалба – „Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор“ към Център за градска мобилност ЕАД – Ю. Д. В., чрез процесуалния си представител адв. М. Григорова от Софийска адвокатска колегия, в писмен отговор и в съдебно заседание излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за законосъобразност на приложената принудителна мярка. Иска от съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 24.01.2025 г. управляваният от А. Р. лек автомобил марка „Тойота”, с рег. № [рег. номер] е паркиран на [улица], София. Място попада в т. нар. "Синя зона" на платено почасово паркиране. При извършена на 24.01.2025 г. в 12:22:13 ч. проверка от служител П. Й., е отчетно, че за лекия автомобил ДК № [рег. номер] не е заплатена „синя зона“, служителят е направил повторна проверка - със същият резултат. В 12:23:37ч. е отбелязано в извлечението на електронната система на ЦГМ ЕАД, че е направено запитване от екип 40 скоби, при което е отчетено отново, че не е заплатена „синя зона“. По делото е представен протокол за блокирани автомобили за район 8+9, включващ и [улица]за дата 24.01.2025г., в който е посочено, че процесният автомобил е паркиран на въпросната дата в район, в обхвата на "Синя зона", като блокирането е извършено в 12.22ч. Към административната преписка е представено извлечение от електронната система на ЦГМ ЕАД за 24.01.2025г., от което е видно, че за автомобил ДК № [рег. номер] е изпратен СМС за заплащане на почасово паркиране за „зелена зона“, в 11:56:05ч. и изтичащ в 13:02:56ч., в последствие в 12:24:00ч. е изпратен SMS за заплащане на почасово паркиране за „синя зона“, изтичащ в 13:26:01ч. От страна на жалбоподателя е представена и разпечатка на екранна снимка на получените от него съобщения, от която се установява, че в 12:24:04 часа е получил съобщение с текст - „заплатихте паркиране на автомобил с рег. № № [рег. номер] до 13.26 в синя зона. В същия час – 12:28:33, жалбоподателя е получила и последващо съобщение с текст „[рег. номер] има поставена скоба в Синя зона“. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, съответства на изискванията за форма и съдържание, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на ПАМ, съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 99, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) приема, че материалноправните предпоставки за прилагане на мярката са: паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане не е извършено към установения за валидността му момент, като законосъобразното прилагане на ПАМ изисква кумулативното наличие на тези предпоставки. След подробен анализ на приложените по делото доказателства, съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на оспорената ПАМ. Обосновава извод, че от представените доказателства безспорно е установено, че лекият автомобил е бил паркиран в „синя зона“ и до поставянето на скобата, не е било заплатено паркирането за този тип зона. Приема, че справката за неплатено паркиране и поставянето на скобата предхождат изпращането на съобщение за заплащане на паркирането. В съответствие с този извод, съдът приема оспорената ЗПАМ за постановена в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което отхвърля жалбата срещу нея. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. На първо място настоящият съд намира за неоснователни твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът обсъжда относимите доказателства и има аргументи за всичките си правни изводи, съответстващи на приетите за установени факти от него. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно тълкуване, защото засягат директно правната сфера на адресата. В случая процесната ПАМ е регламентирана в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, съгласно който службите за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. По силата на чл. 123 от Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община пътно превозно средство, което е паркирано в нарушение на чл. 60, може да бъде принудително задържано чрез използването на техническо средство „скоба“. В съответствие с чл. 124 Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община, оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип "скоба", таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество „ЦГМ“ ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите от Закона за движението по пътищата. Следва да се отбележи, че по отношение на чл. 124 НДОТСО с чл. 167 ЗДвП е налице влязло в сила съдебно решение (Решение № 9045 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11689/2014 г., VII о.), в което изрично е посочено, че тази разпоредба не противоречи на чл. 167 и сл. ЗДвП, тъй като търговското дружество, чрез своите органи, осъществява организационната и оперативна дейност по организацията на движението на територията на Столична община. В случая със Заповед №СОА18-РД-95-454/03.08.2018 г. на кмета на Столична община, т. 1, като такава служба е определен „Център за градска мобилност” ЕАД, като в т. 6 изрично е предвидено, че контрольорът поставя техническото средство тип „скоба”. От представената по делото Заповед №РД-09-23 от 17.01.2018 г. на изпълнителния директор на „ЦГМ” ЕАД и приложените допълнителни споразумения и длъжностна характеристика се установява, че Ю. Д. В. е назначен на длъжност „контрольор, той и шофьор” в „ЦГМ” ЕАД. По изложените съображения, изводът на първоинстанционния съд, че обжалваната ПАМ е приложена от компетентен орган е правилен и в съответствие с материалния закон, а доводите на ответника за нищожност на оспорваната ПАМ са неоснователни. Фактическият състав на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата разпоредба - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно. В случая, в хода на административното производство, както и в хода на съдебното дирене, от страна на административния орган, чиято е тежестта на доказване по смисъла на чл. 170, ал. 1 АПК, не са ангажирани доказателства, които да удостоверят по безпротиворечив начин, че към момента на действителното прилагане на ПАМ, за автомобила е налице третата материалноправна предпоставка, обуславяща приложимост на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - не е налице плащане на таксата за паркиране. От приложената към административната преписка справка от електронната система на ЦГМ за извършената проверка за автомобил с рег. № [рег. номер] се установява, че на 24.01.2025 г. в 12:24:00 часа е изпратено съобщение (СМС), което е валидно, т.е. към посочения момент е налице валидно заплатена такса за престой в Синя Зона. От същата справка се установява, че запитвания за автомобила са извършени в 12:22:13 часа и в 12:22:26 часа от П. Й. - контрольор в ЦГМ, при които е получен отговор, че за автомобила не е платена такса за престой в Синя зона. В 12:23:37 часа отново е направено запитване до електронната система на ЦГМ, но този път от контрольор „40 Скоби“, при което е получен отговор за неплатена със СМС такса за Синя зона. В 12:27:34 часа е последвало повторно запитване от контрольор „40 Скоби“, при което е получен отговор за платена със СМС такса за Синя зона. Горните фактически установявания подкрепят извода, че посочения от административния орган час за прилагане на ПАМ - 12:22 часа не кореспондира с останалите доказателства по делото. Действително, в Протокол за блокирани автомобили, като час на поставяне на техническото средство "скоба" на лекия автомобил с рег. № [рег. номер] е посочен 12:22 часа. При това положение, липсва логическо обяснение, защо административният орган постановил ПАМ - контрольор 40, след като е поставил скобата в 12:22 часа, в рамките на пет минути по-късно е направил два броя повторни запитвания до електронната система, дали за автомобила е заплатена такса, при едно от които е получил отговор, че таксата е валидно платена. По отношение на точния част на поставяне на техническото средство, следва да се отчете и времето на изготвяне на приложените по делото снимки, удостоверяващи прилагането на ПАМ. Видно от последните, като дата и час на изготвяне на 5-те снимки са отбелязани съответно 24.01.2025 г. – 13:27 часа. В тази връзка следва да се посочи, че както в т. 6 от Заповед № СОА18-РД-95454/03.08.2018 г. на кмета на СО, така и в т. 5 на Раздел ІІІ от Инструкция за работа на служителите на длъжност „Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор“ в сектор „Принудително задържане“ от отдел „Паркиране“ на дирекция „Паркиране и мобилност“, изрично е указано задължението на контрольора да направи най-малко 5 броя снимки с дигиталния фотоапарат на неправилно паркираното ППС, преди и след блокирането му. В нарушение на това задължение, по административната преписка липсва снимка на ППС, преди блокирането му, а на снимките, показващи поставената скоба, като час е отразен 13:27, към който момент дължимата за престоя такса е била платена. Анализът на така установените фактически обстоятелства показва, че извършеното от административния орган (контрольор 40) запитване в 12:27:40 до електронната система не кореспондира с последващото поставяне на скобата, удостоверено посредством снимките, изготвени в 13:27 часа. Аргумент в подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че водачът на лекия автомобил е получил в 12:24:04 часа СМС-съобщение от електронната система на ЦГМ за валидно заплатено паркиране на лек автомобил с рег. № [рег. номер] до 13:26 часа в Синя Зона, като след това съобщение е получил и последващо, указващо поставената скоба. Настоящият касационен състав намира, че в случая заплащането на престоя за лекия автомобил с рег. № [рег. номер] в Синя зона, извършено в 12:24:04 часа е предхождало поставянето на скобата, поради което в случая не са били налице основания за принудително задържане на автомобила чрез поставяне на техническо средство и ПАМ е била приложена незаконосъобразно. Налага се извод, че разпоредената от служител на длъжност „Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор“ в „Център за градска мобилност“ ЕАД, гр. София ПАМ - принудително задържане посредством техническо средство (скоба) на пътно превозно средство с рег. № [рег. номер] е незаконосъобразна. Като е стигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което обжалваната ПАМ бъде отменена поради неправилно приложение на закона. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, разноски се дължат на касатора. Последният е упълномощил адв. С. Картунова да води делото до окончателното му приключване при условията на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата (ЗА), поради което независимо, че в последното по делото заседание се е явил друг адвокат, надлежно преупълномощен от адв. С.Картунова, то в полза на последната следа се определи възнаграждение съобразно чл. 38, ал.2 ЗА. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 3 и 4 и осъжда другата страна да го заплати. В чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес адвокатското възнаграждение е в размер на 1000 лв. (511,29 евро) за всяка инстанция или общо 1 022, 58 евро. В конкретния случай така предвидения размер на адвокатското възнаграждение отговаря на правната и фактическа сложност на делото и извършените от процесуалния представител действия. Отделно от това от страна на ответника не е правено възражение за прекомерност, за да има съда процесуална възможност да намали размера на възнаграждението. Следва да се съобрази и обстоятелството, че ответникът по касация е ангажирал собствения си процесуален представител срещу същото възнаграждение за представителство пред всяка инстанция, което е индиция, че счита този размер за съобразен с фактическата и правна сложност на делото и обема извършена работа от съответния адвокат. Касаторът е понесъл и разноски за държавна такса, в размер от 35,79 евро, представляваща заплатена държавна такса за касационна жалба, която сума следва да се присъди в полза на касатора. Доказателства за платена такса пред първата инстанция няма. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,