Определение № 7134 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5752/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК, във връзка с чл. 217, ал. 2 ЗУТ. Образувано е по частна жалба на К. П. Ж., подадена чрез адвокат В. Георгиева, против Определение № 621/25.03.2024 г., постановено по административно дело № 146/2024 г. по описа на Административен съд – Добрич. С оспореното определение, в производство по реда на чл. 166, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 217, ал. 2 ЗУТ е отхвърлено искането на К. П. Ж. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № РД-08-110/01.03.2024 г. на Кмета на Община Крушари, с която му е разпоредено да осигури достъп до поземлен имот с идентификатор № 44104.59.31 по КККР на [населено място], общ. Крушари и находящата се в имота сграда, за извършване на необходимите технически действия по локализиране и отстраняване на повреда по кабелна линия ниско напрежение, собственост на „Електроразпределение Север“ АД. В частната жалба се сочи неправилност и немотивираност на определението, поради което се иска неговата отмяна и спиране изпълнението на заповедта до приключване на съдебното производство по обжалване на нейната законосъобразност. От ответната страна, Кмет на Община Крушари е постъпило възражение, изготвено от пълномощник – адвокат Е. Русева, с което се оспорва частната жалба и се излагат доводи в подкрепа на съдебното определение. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Процесната заповед е издадена на основание чл. 194, ал. 1 ЗУТ, съгласно което собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината. Тази заповед е обжалвана пред административния съд, като в жалбата се съдържа особено искане, а именно съдът да постанови спиране на предварителното й изпълнение. С оспореното определение, съдът е отхвърлил особеното искане, развивайки мотиви, че в случая не се сочи и установява опасност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя. Съдебното определение е правилно, като постановено в съответствие с установените факти и приложимия закон. Същото е и мотивирано, съдържа логически издържани и последователни правни изводи, с ясно изразена воля на съдебния състав, противно на твърденията в частната жалба. В приложимата за случая специална норма на чл. 217, ал. 1, т. 8 ЗУТ, законодателят е придал предварително изпълнение на административен акт от категорията на процесния, с оглед обществената значимост на регламентираните отношения. За да се постанови спиране изпълнението на оспорената заповед, следва да са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, обосноваването на които и тяхното доказване е в тежест на жалбоподателя. В конкретния случай, от негова страна в хода на първоинстанционното съдебно производство не са посочени и установени законоустановените предпоставки – съществуваща реална опасност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди. Тези условия не се доказват и от приложените към частната жалба писмени документи – фактура за закупуване на охлаждаща машина, декларация и счетоводни сметки относно наличността на стоки в склада на значителна стойност, тъй като не се обосновава и не става ясно по какъв начин предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до тяхната повреда. Твърдението за настъпване на вреди е лишено от конкретика и е хипотетично, поради което няма как да обуслови наличието на условията по чл. 166, ал. 2 АПК. Освен това, видно от съдържанието на оспорената заповед е, че с нея е нареден достъп до имота на оспорващия за периода „от влизане в сила на заповедта до приключване на ремонтните работи, но не повече от тридесет календарни дни“. Предвид ясно изразената воля в изложения смисъл, административният орган очевидно няма намерение да пристъпва към предварително изпълнение на заповедта, преди същата влезе в сила, въпреки дадената му от закона възможност по чл. 217, ал. 1, т. 8 ЗУТ. Налице е и специален ред за възстановяване и обезщетяване на евентуално причинените вреди от достъпа, регламентиран в чл. 194, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ. С оглед изложените мотиви обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение