Определение № 152 от 15.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1434/2022 г.

Производството е по чл. 282 ГПК. Образувано е по молба на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, подадена чрез юрисконсулт Н. М., с искане за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно съдебно решение №260739 от 28.02.2022г. на Софийски градски съд, постановено по в.гр.д.№ 10826/2020г. С посоченото решение като краен резултат са уважени предявените от С. К. К. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ и молителят е осъден да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на сумата 9120 лв. със законната лихва, считано от 30.12.2019г. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното: Съгласно нормата на чл. 282, ал. 2 ГПК, по искане на касационния жалбоподател, ВКС може да спре изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, но в обхвата на разпоредбата не попадат всички видове решения на въззивните съдилища. Съвместното тълкуване на нормите на чл. 282, ал. 2 и чл. 404, т. 1, предл. 2-ро ГПК налагат извод, че когато е подадена касационна жалба, по реда на чл. 282 ГПК може да се иска спиране изпълнението на решения, които подлежат на принудително изпълнение – т. е. на въззивни решения, с които са признати притезания (по осъдителни искове за парични вземания и вещни права, по мерки за упражняване на родителски права и други). Спиране изпълнението на въззивно решение в частта, с която са уважени конститутивните искове за отмяна на уволнението (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), не може да бъде постановено, тъй като в тази част решението не се ползва с изпълнителна сила и не подлежи на предварително принудително изпълнение. Съдебният акт в частта за разноските също не подлежи на спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Предпоставките за спиране на изпълнението са налице досежно въззивното решение в частта на произнасянето по осъдителния иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ - осъдителното решение на въззивния съд не е влязло в сила, срещу същото в законоустановения срок е подадена касационна жалба вх.№ 281483/15.04.2022г. по описа на СГС с приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и вносен документ, удостоверяващ внасяне на държавна такса за производството по чл.288 ГПК, с преводно нареждане от 15.04.2022г. молителят е внесъл по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на присъдената с решението сума 9120лв., и от служебно извършена справка е установено, че този размер - 9120лв., е постъпил и е наличен в специалната сметка за обезпечения на Върховния касационен съд към 15.04.2022г. По горните съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,