Решение № 510 от 13.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 457/2009 г.

Производството по делото е образувано по реда на §2, ал.9 от ПЗР на ГПК във вр. с чл.250 ГПК, отм. във вр. с чл.213, б.”а” ГПК, отм. по повод подадена частна касационна жалба от С. К. И. с вх. №11049 от 11.03.2009 год. против разпореждане от 10.02.2009 год. на зам.председателя на СГС, с което е върната частната му жалба с вх. №2568 от 02.10.2008 год. против определение №181 от 01.09.2008 год. по ч.в.д. №630/2008 год. на Софийския градски съд, ІІІ 3 св. Н доводи, че съдът не е разгледал частната му жалба му по същество, а само се е занимавал с изтичането на срока за възражението му по чл.250 ГПК,отм., за който твърди, че го е изпуснал по вина на призовкаря. Моли делото да бъде върнато на районния съд, за да бъде разгледано по същество. Частният жалбоподател С. К. И. е подал молба с вх. №1238 от 01.02.2008 год. за спиране изпълнението по изп.д. №2189/2001 год. на СИС при СРС, ІV отд.24 уч., на основание чл.250 ал.2 във вр. с ал.1 ГПК, отм., образувано на основание несъдебно изпълнително основание с взискател “Т” АД. Възражението му за спиране е оставено от Софийския районен съд без разглеждане като просрочено. С определение №181 от 01.09.2008 год. по ч.в.д. №630/2008 год. на Софийския градски съд, ІІІ 3 св. частната му жалба срещу това определение е оставена без уважение, като е квалифицирана като такава с правно основание чл.244, ал.1 ГПК, отм. След постановяване на определението на СГС, жалбоподателят е подал молба до СРС, постъпила там на 28.08.2008 год., върху която е отбелязано от СГС, че е постъпила във въззивния съд след произнасянето му с определението №181 от 01.09.2008 год. по ч.в.д. №630/2008 год. на Софийския градски съд, ІІІ 3 св. В кориците на въззивното производство се намира и частната му касационна жалба с вх. №2568 от 02.10.2008 год. срещу посоченото по-горе въззивно определение. С разпореждане на зам.председателя на СГС частната жалба е оставена без движение до отстраняване нередовността й. С определение от 10.02.2009 год. тя е върната обратно, поради неотстраняване на нередовността й. Това разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 04.03.2009 год., а настоящата частна касационна жалба е постъпила в съда на 11.03.2009 год. Частната ксационната жалба е подадена в срока по чл.214, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на възражението на жалбоподателя по чл.250 ал.1 ГПК, отм., е то да е направено в седмодневен срок от получаване призовката за доброволно изпълнение. Преди да пристъпи към разглеждане на неговата основателност, съдът е длъжен да провери допустимостта му, затова правилно Софийският районен съд го е оставил без разглеждане. Правилността на изводите му са потвърдени с обжалваното въззивно определението №181 от 01.09.2008 год. по ч.в.д. №630/2008 год. на Софийския градски съд, ІІІ 3 св. П неотстраняване нередовността на частна му касационна жалба, тя е върната обратно. В настоящата частна жалба не се правят доводи за неправилност срещу това определение, а отново се излагат съображения срещу определението на Софийския районен съд, с което са оставени без разглеждане възраженията му на основание чл.250, ал.1 ГПК, отм. Този въпрос не е предмет на разглеждане в настоящето частно касационно производство, против въззивно прекратително определение от 10.02.2009 год. за връщане на частната касационна жалба на С. И., поради което доводите му са неотносими към нея. Правилно Софийският градски съд е приел, че нередовността на частната касационна жалба на С. К. И. не е отстранена, поради което е разпоредено връщането й обратно. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд