Решение № 2793 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12026/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1272 от 16.10.2025 г., постановено по административно дело № 672/2025 г. от Административен съд – София – област /АССО/, в частта му, с която е отменена Заповед № РД - 09 - 220 от 08.03.2024 г. на министъра на земеделието и храните, в частта ѝ, в която извън одобрения окончателен специализиран слой „Физически блокове“, включително обхват на площи по чл. 8, ал. 1 т. 2 буква „з“ от Наредба № 105 от 2006 за Кампания 2023г. са останали 1.94 ха, представляващи част от БЗС № 06851-113-4-2, 1.22 ха, представляващи част от БЗС № 06851-110-2-1 и 0.39 ха, представляващи част от БЗС № 06851-110-1-1, находящи се в землището на [населено място], заявени за подпомагане със заявление с УИН № 23/120723/22816. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед. Ответникът по касационната жалба – М. Е. М., чрез процесуален представител, в писмен отговор и съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Оспореното в настоящото производство първоинстанционно решение е постановено след като с Решение № 6639 от 18.06.2025 г. на ВАС – Пето отделение, постановено по адм. д. № 2944/2025 г., на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК е отменено Решение № 70 от 10.01.2025 г., постановено по адм. д. № 461/2024 г. на Административен съд-София-област и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт по отношение на посочените по-горе площи, останали извън одобрения окончателен специализиран слой „Физически блокове“, включително обхват на площи по чл. 8, ал. 1 т. 2 буква „з“ от Наредба № 105 от 2006 за Кампания 2023г., е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. С разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП, в релевантната ѝ редакция, е разписано правомощието на Министерството на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП, а това е Наредба № 2. В чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП е посочено, че данните в СИЗП, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП. От този преглед на нормативната уредба АССО правилно е извел извод, че оспорената заповед на министъра на земеделието, храните и горите е издадена от компетентен орган. Както правилно е посочил първоинстанционният съд критериите за допустимост за подпомагане по интервенции на площ за земеделски площи в са заложените в чл. 53 – 55 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции /Наредба № 3 от 10.03.2023 г., Наредбата/. Допустимите за подпомагане по интервенции на площ са земеделски площи, върху които се извършва селскостопанска дейност и отговарят на изискванията на чл. 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2021/2115. Площите по чл. 53 ал. 1 от Наредбата може да включват неземеделски площи и характеристики, включени в общата площ на земеделския парцел, като каменни стени, канавки, полски пътища за достъп. Максималният брой широколистни и иглолистни неовощни видове дървета на допустим хектар не надвишава 100. Съгласно ал. 4 постоянно затревените площи, които се поддържат чрез паша, са допустими за подпомагане и когато върху тях има мозаечно разположени храсти, годни за паша, скали и други трайно неподходящи за подпомагане площи, при условие че не възпрепятстват земеделската дейност, докато тези, които се поддържат чрез косене /ал. 5/ и непроизводствените постоянно затревени площи, са допустими за подпомагане, когато на тях има не повече от 100 бр. дървета и/или храсти на хектар и/или има мозаечно разположени скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ, след изключване на компактно разположените неподходящи за подпомагане площи. В настоящата хипотеза административният орган, като основание за изключване на процесните пред АССО площи е посочил разпоредбите на чл. 55, ал. 2, т. 2 и чл. 55, ал. 3, т. 1 от Наредба № 3/10.03.2023 г. Съгласно чл. 55, ал. 2, т. 2 от Наредбата трайно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, заети от компактно разположена нежелана плевелна и рудерална растителност - папратовидна (Polypodiopsida), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima), къпина (Rubus spp.), клек (Pinus mugo), хвойна (Juniperus spp.), аморфа (Amorpha fruticosa), драка (Paliurus), паламида (Cirsium arvense), магарешки бодил (Carduus nutans, C. thoermeri), тревист бъз (Sambucus ebulus), бодлива метличина (Centaurea calcitrapa), ветрогон (Eryngium campestre), алпийски лапад (Rumex alpinus), с единична площ над 100 кв. м. Съгласно чл. 55, ал. 3, т. 1 от Наредбата временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са изоставени - земеделски площи без наличие на земеделска дейност. При постановяване на решението съдът е формирал изводите си за релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и най – вече на приетата по делото първоначална съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ на вещо лице инж. Иванова. След запознаване с приложените по делото доказателства и извършване на справка в МЗХГ, както и собствено дешифриране на ортофотокартата за 2023 г., експертът е установил, че за процесните площи, не може да се заключи категорично наличието на направените от органа констатации. Вещото лице е посочило, че от наличните данни не може да се направи категоричен извод за вида и височината на наличната растителност, както и това дали тя е нежелана по смисъла на посоченото от органа основание за изключване на площите. Административният съд правилно е кредитирал заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, тъй като същото е основано на специални знания, подробно мотивирано е и не е опровергано от други доказателства по делото, поради което АССО обосновано е приел сочените от органа обстоятелства за недоказани и е отменил заповедта по отношение на посочените по-горе площи. В заключение следва да се добави, че настоящият съдебен състав счита за неоснователни доводите на касатора, че административният съд не е изпълнил указанията, дадени с първото касационно решение като не е разгледал двете експертизи и съпоставил данните от тях. Административният съд обосновано не е кредитирал втората експертиза, поради наличието на известни противоречия в нея. От една страна в нея е посочено, че от самолетното изображение не може да се установи по безспорен начин видът и височината на наличната растителност, а от друга експертът е посочил, че са налице обстоятелствата констатирани от органа, включващи наличието на компактно разположена нежелана плевелна и рудерална растителност – папратовидна. В тази връзка първоинстанционният съд правилно не е кредитирал повторната експертиза, а е съобразил данните от първата, чиито изводи са непротиворечиви, по-детайлни и логични. В допълнение следва да се отбележи, че дори в тяхната същност двете експертизи да стигат до противоположни изводи, то и в двете е посочено едно съществено обстоятелство, което е достатъчно за обективиране на постановеното от АССО като правилно, а именно и в двете заключения е посочено, че от представените самолетни заснемания не може да се установи по безспорен начин както видът на наличната в площите растителност, така и височината на тревата в тях. Последните две са от съществено значение при преценка дали са налице сочените от органа основания – първото има отношение при преценка дали растителността е действително нежелана по см. на чл. 55, ал. 2, т. 2 от Наредбата, а от второто се извежда дали площите са подържани и косени или са изоставени - земеделски площи без наличие на земеделска дейност по см. на чл. 55, ал. 3, т. 1 от Наредбата. От изложеното правилно и обосновано административният съд е достигнал до извода за липса на безспорна доказаност на констатациите на органа, като е отменил издадената от него заповед по отношение на разглежданите площи. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Първоинстанционният съд обаче, след като е отменил обжалвания акт не е отчел, че в случая е налице хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК и не е изпратил преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Поради това съдът следва да постанови диспозитив, с който да изпрати преписката на органа. С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 664,68 евро с равностойност в лева 1300 лева, платими от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение