Определение № 3080 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10637/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от адв. А. Живков лично и като процесуален представител на Б. Е. Х. с искане за изменение на постановеното по делото решение № 557 от 20.01.2026 г. в частта за разноските. Излага твърдения за непроизнасяне на съда по искането му за присъждане на разноски и в съответствие с това за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 38, ал.2, изр. първо от Закона за адвокатурата (ЗА). Препис от молбата е изпратен на насрещната страна – Директора на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР, с указания за възможността да представи възражение, като в указания срок е постъпило писмен отговор, в който се излага становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд (ВАС), Пето отделение намира следното: Производството по настоящето административно дело № 10637/2025 г. по описа на ВАС е образувано по касационна жалба, подадена от Директора на дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР, чрез процесуален представител, срещу Решение № 26490 от 05.08.2025 г., постановено по адм. дело № 3656/2025 на Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова резолюция за отказ да разреши ползване на платен годишен отпуск на Х.. С постановеното по делото решение обжалвания съдебен акт е оставен в сила, като съдът е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на направените в производството разноски в размер на 1,20 лв. от ответника, след което е констатирал, че не са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) в приложимата ѝ към момента на постановяване на решението редакция. Искането е основателно. По делото надлежно и своевременно е било направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника, с приложено доказателство за това, по което съдът е пропуснал да се произнесе, което е довело и до неправилно приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Предвид така установеното и изхода на делото следва постановеното по делото решение да бъде допълнено, като на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 0,61 евро, представляващо равностойността на 1,20 лв. – заплатена от ответника деловодна такса за издаване на преписи от документи, а на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на процесуалния му представител – адвокат А. Живков от САК адвокатско възнаграждение в размер на 383,47 евро, съобразно фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 176а АПК и чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 144 АПК Върховният административен съд, Пето отделение