Определение от 04.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11099/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ "Св. Иван Рилски" ЕООД гр. Елхово, ЕИК 128501819, със седалище и адрес на управление в гр. Елхово, [улица], представлявано от управителя В. К., чрез пълномощника адв. А. Чобанова, против Решение № 1107 от 01.10.2024 г., постановено по адм. дело № 169/2024 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-02-62 от 15.04.2024 г. на Директора на Регионална здравна инспекция - Ямбол, с която е наредено разкриване на ТЕЛК към лечебното заведение и е определен реда за сформиране на състава й. Наведени са доводи за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изложени са аргументи, че извън компетентността си първоинстанционният съд се е произнесъл по законосъобразността на акт на Министерския съвет, с какъвто спор не е и сезиран, както и за немотивираност на оспореното съдебно решение и допуснато съществено процесуално нарушение, поради непроизнасяне по искането за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. По подробно изложени съображения в касационната жалба се иска обезсилване, алтернативно отмяна на съдебното решение в цялост и спиране на съдебното производство до приключване на преюдициален спор по подадена жалба срещу ПМС № 47/13.03.2024 г. с окончателен съдебен акт. В съдебно заседание пълномощникът адв. А. Чобанова поддържа касационната жалба. Претендират се направените съдебни разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касация - директорът на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Ямбол в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска то да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна пред двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. В срока за постановяване на решение по спора, тричленен съдебен състав на шесто отделение при Върховния административен съд констатира, че е налице основание за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство e Заповед № РД-02-62 от 15.04.2024 г. на Директора на Регионална здравна инспекция - Ямбол, с която на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, чл. 10, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ и във връзка с писмо № 16-28-56/11.04.2024 г. на министъра на здравеопазването, е наредено, както следва: т.I. Да се разкрие Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ към МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕООД, гр. Елхово. т.II Съставът на ТЕЛК към МБАЛ „Свети Иван Рилски „ ЕООД, гр. Елхово се определя съобразно разпоредбата на чл.11, ал.1 и ал.2 /в състава на ТЕЛК задължително се включват всички началници на клиники/отделения с легла или предложени от тях лекари от съответната структура, които отговарят на изискванията на чл.12, ал.2 ПУОРОМЕРКМЕ. т.III При определяне състава на ТЕЛК, управителят на МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕООД, гр. Елхово следва да спазва разпоредбата на чл. 12, ал.2 – препоръчително е лекарите в състава на ТЕЛК да притежават призната медицинска специалност по: вътрешни болести, ортопедия и травматология, хирургия, нервни болести, неврохирургия, урология, медицинска онкология, очни болести, пневмология, фтизиатрия, психиатрия или педиатрия. Да се спазват разпоредбите на чл. 13 ПУОРОМЕРКМЕ. т. IV. При определяне състава на ТЕЛК, от управителя на МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕООД, гр. Елхово да се спазват разпоредбите на чл. 13 ПУОРОМЕРКМЕ. т. V. Управителят на МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕООД, гр. Елхово да определи състава на ТЕЛК със заповед по образец, съгласно приложение № 5 в едноседмичен срок от получаване на заповедта на директора на РЗИ. След служебна проверка, извършена в електронната съдебно-деловодна система на Върховния административен съд, касационната инстанция констатира, че е налице висящо адм. дело № 1721/2025 г. по описа на Върховния административен съд, образувано по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел „Сдружение на общинските болници в България“, със седалище и адрес на управление: гр. Чирпан, против Решение № 13 226/05.12.2024 г., постановено по адм. дело № 6212/2024 г. по описа на ВАС, тричленен състав, с което е отхвърлено оспорването по жалбата на сдружението против чл. 10, ал. 2, чл. 11, ал.1 и 2 и § 42, ал. 1 от ПЗР от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, приет с ПМС № 47/13.03.2024 г. Горното дело е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание от петчленен състав на ВАС за 08.05.2025 г. В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловената жалба е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на оспорването по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Повдигнатият спор срещу подзаконовия нормативен акт с оглед неговия характер, предмет и обхват се явява преюдициален спрямо настоящия спор. Целта на произнасянето в настоящото производство е да се осуети решаването по обжалването на административен акт, издаден на основание подзаконов нормативен акт, за част от чиито разпоредби се твърди, че са противоправни и които са послужили като основание за разпоредените задължения по разкриване на ТЕЛК към МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕООД, гр. Елхово и определянето на състава на посочената ТЕЛК. Съгласно тълкувателните мотиви на Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС по т. д. № 2/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия е прието, че в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 АПК е предвиден специален ред за уреждане на правните последици от отменените или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Предметното съдържание на понятието „правни последици” включва преценка за валидността на правоотношенията, възникнали в периода от приемането до отмяната на акта, респ. обявяването му за нищожен; преценка за правата, придобити, изменени или погасени въз основа на отменения или обявения за нищожен ПНА и преценка на обезщетението /на имуществени и неимуществени вреди/ за нарушени права от прилагането на ПНА за периода до отмяната му или обявяването му за нищожен. Предвид горното изходът по повдигнатия спор срещу подзаконовия нормативен акт се явява пряко обуславящ решението по настоящия спор. В сходна правна хипотеза, Конституционният съд в т. 2 от Решение №3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело №5/2019 г., анализира действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията. Текстът на посочената разпоредба указва, че актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Тази конституционна разпоредба е анализирана от Конституционния съд, като е формиран извод, че въведеното с нея правило не е абсолютно и изключения от него могат да бъдат обосновани. В тази връзка Конституционният съд е посочил, че: „от особено значение е и тълкуването на съдържанието на разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, уреждаща контрола за конституционосъобразност, упражняван по конкретен повод. Съгласно цитираната разпоредба, когато установят несъответствие между закона, приложим по висящото пред тях дело, и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. Конституцията очевидно цели да осуети решаването на висящото дело съобразно един твърдян противоконституционен, порочен закон и затова постановява то да бъде спряно, за да се изчака произнасянето на Конституционния съд. Спирането би се лишило от смисъл, ако делото трябва да се реши съобразно противоконституционен закон. Въпросът за конституционността на приложимия по висящото дело закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд...“. В контекста на изложеното и предвид разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК е налице основание за спиране на производството, тъй като в друг съд - петчленен съдебен състав на ВАС, се разглежда дело, което ще има значение за правилното решаване на спора. Предвид горното, протоколното определение за даване ход по същество от 11 февруари 2025 г., постановено по адм. дело № 11099/2024 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение, следва да бъде отменено. По изложените съображения и на основание чл. 253 ГПК и чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,