Определение № 3585 от 04.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3028/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частната жалба на "Дилесо“ ЕООД, ЕИК 207150613, седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от управителя М. С., чрез адв. Иванов, срещу Определение № 2416 от 22.01.2025 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 10953/2024 г., с което е отхвърлено искането на дружеството за възстановяване на срока за обжалване на постановеното по същото дело Разпореждане № 24483 от 22.11.2024 г. и частната жалба срещу този съдебен акт е оставена без разглеждане като просрочена. Поддържа се неправилност на определението, неприложимост на чл. 254, ал. 1 АПК с позоваване на определения на ВАС, постановени по адм. д. №№ 10871/2021 г., 3850/2023 г. и 7986/2023 г. Алтернативно се сочи особено непредвидено обстоятелство за пропускане на срока за обжалване на разпореждането - съобщаване на разпореждането чрез връчване на препис в разрез с чл. 254, ал. 1 АПК. Иска се отмяна на определението, с което частната жалба е оставена без разглеждане, алтернативно за отмяна на определението в частта, с която е отхвърлено искането за възстановяване на срока за подаване на частната жалба. Претендират се разноски. Ответникът по частната жалба, орган по приходите при ЦУ на НАП, не ангажира становище по нея. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, намира частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че предмет на касационна проверка е разпореждане по чл. 253, ал. 2 вр. ал. 1 АПК, срокът за оспорването на което е тридневен от издаването му. Отхвърлил е тезата на дружеството за наличие на особено непредвидено обстоятелство за пропускането му. Определението е правилно. Обжалваният с частната жалба съдебен акт е постановен в производство по Глава петнадесета, Раздел І от АПК - защита срещу неоснователни действия (чл. 250 – чл. 255 АПК). Правилата за предявяване на искането (вписване в нарочна книга, отбелязване на точен час на постъпването и подател – чл. 251, ал. 3 АПК); за разглеждането му (незабавно от съдия – чл. 252, ал. 1 АПК); за произнасяне по искането (веднага след приключване на проверката въз основа на данните, събрани от нея и представените от страните доказателства – чл. 253, ал. 1 АПК) ги определя като специални спрямо съответстващите им общи разпоредби, регламентиращи съдебните производства по дял Трети от АПК. Както постановяването на съдебните актове по хода на производството, така и на разпореждането по чл. 253 от АПК, се извършва в условията на незабавност и това е израз на законодателното разрешение, обосновано с вида на търсената защита и необходимостта от незабавното преустановяване на неоснователните действия на администрацията. Съгласно чл. 254, ал. 1 от АПК, разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от издаването му пред Върховния административен съд. В разглеждания случай разпореждането по чл. 253, ал. 1 АПК е постановено на 22.11.2024 г. Това означава, че срокът за обжалването му пред ВАС е започнал да тече на 23.11.2024 г. и е изтекъл на 25.11.2024 г. Специалната процесуална норма не предвижда зачитане на срока за обжалване от датата на съобщаването на съдебния акт. Определенията на ВАС, на които се позовава частният жалбоподател, не съдържат съображения за неприложимост на срока по чл. 254, ал. 1 АПК, нито представляват актове по чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВл.). При действието на чл. 64 от ЗСВл. и задължението на АССГ да публикува съдебните актове незабавно след постановяването им на интернет страницата на съда е неоправдано очакването на частния жалбоподател за приложимост на общите правила за съобщаване за разпореждането още повече, че на стр. 2 и 4 от същото (л. 208, гръб и л. 209, гръб от първоинстанционното дело) е видим точен час на постановяването му - 12,11 ч., осигуряващ своевременното изпълнение на задължението по цитираната норма в рамките на работния ден. Изцяло споделяни от настоящия съдебен състав са съображенията на първостепенния съд по приложението на чл. 161, ал. 1 АПК, обуславящи неоснователност на искането за възстановяване на срока за подаване на частна жалба срещу разпореждането, поради което се препраща към тях – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. По тези съображения частната жалба на „Дилесо“ ООД срещу определението, с което искането на дружеството за възстановяване на срока за подаване на частна жалба срещу Разпореждане № 24483 от 22.11.2024 г. е оставено без уважение, и с което последната е оставена без разглеждане като просрочена, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Първо отделение,