Решение № 3010 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9829/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. А. Х., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение № 19465/06.06.2025 г. / номерът съгласно вписаното в съдебния акт/, постановено по адм. дело № 858/2025 на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата й срещу писмо с рег. № 94-00-3/10.01.2025г. на изпълнителния директор на Националния център за информация и документация /НАЦИД/ гр. София. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и отмяна на оспореното писмо. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - изпълнителния директор на НАЦИД, чрез процесуален представител в писмен отговор, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред АССГ е писмо с рег. № 94-00-3/10.01.2025г. на изпълнителния директор на НАЦИД, с което е отказано на Х. вписването в Регистър на академичния състав в Република България /Регистъра/ към НАЦИД на обстоятелства по чл. 2а от Закон за развитието на академичния състав в Република България /ЗРАСРБ/ свързани с академичната длъжност „доцент“. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност, е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Административният съд е посочил, че към момента на подаване на заявленията за актуализиране на данните на [Х. /02.10.2024г. и 06.01.2025г./, в регистъра на НАЦИД за хабилитирани лица с наукометрични показатели академичната длъжност на последната е била прекратена, чрез заявено обстоятелство от оторизиран представител на Медицинския факултет /МФ/ на СУ „Св.Климент Охридски“ на 07.06.2024г. и представено допълнително споразумение /ДС/ № 318/29.04.2024г., съгласно което същата е преминала на длъжност „лекар очни болести“ в МБАЛ „Лозенец“ ЕАД. С оглед приетото прекратяване на длъжността, съдът е приел, че актуализиране на данните би следвало да стане едва след ново вписване в регистъра, след представянето на официални документи, удостоверяващи необходимите обстоятелства за това, съответно е отхвърлил жалбата срещу постановения отказ. Решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно поради новопредставените доказателства и новонастъпилите факти, които настоящата инстанция е длъжна да съобрази. Както е посочил административният съд съгласно чл. 2а, ал. 1, т. 3 от ЗРАСРБ министърът на образованието и науката чрез Националния център за информация и документация създава и поддържа публичен регистър като електронна база данни, в който се вписват хабилитираните лица в Република България. За да се извърши вписване в регистъра висшите училища и научните организации изпращат в НАЦИД по един екземпляр от защитените дисертационни трудове и авторефератите към тях на хартиен и електронен носител, информация за издадените дипломи за придобита образователна и научна степен "доктор" и научна степен "доктор на науките", както и за избраните на академични длъжности лица в срок до 14 дни от датата на издаването на дипломата, съответно от датата на избора. Съгласно чл. 2а, ал. 5 от ЗРАСРБ за всяко лице, вписано в регистъра по ал. 1, се създава електронен профил, в който се посочват различни обстоятелства, свързани с индивидуалните наукометрични показатели; промяната в заеманата академична длъжност; освобождаването от академична длъжност и основанията за това. Последните се вписват в регистъра по заявление на висшите училища, научните организации или на самите лица, като заявителят декларира верността на заявените за вписване обстоятелства, които не се удостоверяват с официален документ. В конкретния случай същественият въпрос от значение за правилното решаване на спора е налице ли е заемана академична длъжност от Х. към датите на подаване на заявленията за актуализиране на данните на последната в регистъра на НАЦИД или същата е била действително прекратена както е приел първоинстанционния съд. В тази връзка следва да се отбележи, че след постановяване на обжалваното решение на АССГ, в хода на настоящото касационното производство, е настъпило ново обстоятелство от съществено значение за правилното разрешаване на спора, а именно постановено е решение № 498/12.01.2026 г. по гр. д. № 42185/2025 г. от Софийски районен съд, с което е признато за установено, че Е. Х. е служител при СУ „Св.Климент Охридски“ по трудово правоотношение на длъжност „доцент“ в катедра „Хирургически болести, акушерство и гинекологоя“ в Медицински факултет на СУ „Св.Климент Охридски“, по силата на Трудов договор № РД – 22 – 910/26.04.2024 г., сключен на осн. чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 111 от Кодекса на труда /КТ/. Посоченото решение е влязло в законна сила на 05.02.2026 г. Установяването по съдебен ред на съществуването на трудово правоотношение представлява преюдициален за настоящия спор въпрос, тъй като именно липсата на такова правоотношение, съответно считаната за прекратена академична длъжност са послужили като основание за постановяване на оспорения административен акт и за отхвърляне на жалбата срещу него от първоинстанционния съд. В настоящата хипотеза е налице новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК след постановяване на първоинстанционното решение и до приключване на устните състезания в касационната инстанция, което е от съществено значение за спора, като същото следва да бъде съобразено от касационната инстанция при постановяване на решението. Предвид изложеното и наличието на нови факти по смисъла на чл.142, ал. 2 АПК, които следва да се отчетат от настоящата инстанция, изводът на административния съд за законосъобразност на оспорения административен акт се явява неправилен, тъй като противоречи на установеното със сила на присъдено нещо съществуване на трудово правоотношение, съответно наличието на заемана от касатора академична длъжност. Решението следва да бъде отменено като неправилно и вместо това да се постанови друго, с което да се отмени писмо с рег. № 94-00-3/10.01.2025г. на изпълнителния директор на НАЦИД гр. София и преписката да му се върне за ново произнасяне, при което да бъде взето предвид, както влязлото в сила съдебно решение по установителен иск, така и останалите представени пред касационната инстанция доказателства, свързани с възникването на правоотношението на касаторката със СУ. С оглед изхода на спора, на касационният жалбоподател следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 700 евро с равностойност в лева 1369,08 лева за производството пред ВАС, съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.01.2026 г. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение.