Определение № 6989 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2927/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Д. К. против определение № 1347/05.02.2026 г., постановено по адм. дело № 207/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС Пловдив), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 4/21.01.2026 г. на Началника на 5-то РУ Пловдив и производството по делото е прекратено. В частната жалба се твърди незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят не оспорва факта на уведомяването му на 26.01.2026г. по телефона от служител на АС Пловдив, че следва да внесе държавна такса за подадената жалба, което изпълнил още същия ден, но твърди, че не му е съобщено и че следва да подпише жалбата си. Иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Представя подписан екземпляр от жалбата до АС Пловдив. Ответникът – Началникът на 5-то РУ Пловдив, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и счита, че постановеното определение е правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение първоинстонционният съд е приел за установено, че с разпореждане № 893/26.01.2026 г. жалбата на Г. Д. К. срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 4/21.01.2026 г. на Началника на 5-то РУ, е оставена без движение като на жалбоподателя са дадени указания в 7-дневен срок от съобщението да внесе държавна такса по сметка на АС - Пловдив, както и да подпише жалбата. Съобщаването на разпореждането на жалбоподателя е извършено от деловодител на 26.01.2026 г. в 11.43 часа, на посочения в жалбата телефонен номер. На същата дата, в 12.00 часа, по ел.поща на съда, жалбоподателят е представил документ за платена държавна такса. На 05.02.2026г. съдът констатирал, че жалбоподателят не изпълнил разпореждането в указания 7-дневен срок, като не е подписал жалбата и на основание чл.158, ал.3 АПК, е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Разпореждане № 893/26.01.2026 г., с което жалбата на Г. Д. К. срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 4/21.01.2026 г. на Началника на 5-то РУ, е оставена без движение, за отстраняване на нередовности – заплащане на държавна такса и подписване на жалбата, независимо от посочения в жалбата адрес на жалбоподателя, както и на съдебен адрес, не му е съобщено по реда на чл.137 ал.1 от АПК – а именно, на адреса на който е бил призован за последен път в производството пред административния орган, който съвпада с посочения по делото, а е приложена без основание разпоредбата чл.18 а ал.7 от АПК, като за извършеното устно уведомяване липсва разпореждане на съда. Нормата на чл. 137, ал. 4 от АПК препраща към чл. 18а, ал. 7 – 9 АПК, но извън случаите по ал. 1 – 3, която хипотеза по делото на АС Пловдив не е била налице. По изложените съображения настоящия касационен състав приема, че разпореждането на АС Пловдив от 26.01.2026 г. за отстраняване на констатирани нередовности на подадената от Г. Д. К. жалба не му е редовно съобщено – по реда, посочен в чл.137 ал.1 от АПК, поради което и срок за изпълнението му не е започвал да тече. Като е приел, че съобщението е редовно връчено и указанията в него не са изпълнени в срок и е прекратил производството по делото, на основание чл. 158, ал. 3 АПК, административният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за продължаване на действията по съобщаване на разпореждане № 893/26.01.2026 г. на Г. Д. К. по реда на чл.137 ал.1 от АПК. В допълнение, извън липсата на основания за съобщаването по реда на чл.18а ал.7 от АПК, АС Пловдив неправилно е изчислил и сроковете за изпълнение на разпореждането, съобщено устно, доколкото съгласно чл.18а ал.7 изр.2 от АПК писменото удостоверяване се прилага към преписката или делото и на адресата се съобщава, че може да получи документите или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени. Освен, че подобно съобщаване не е извършено и удостоверено, считано от 27.01.2026г. посочения 7-дневен срок за получаване на разпореждането на съда изтича на 02.02.2026г., след което съобщаването се счита за извършено и от 03.02.2026г. започва да тече 7-дневния срок за отстраняване на нередовностите в жалбата, който към момента на постановяване на прекратителното определение не е бил изтекъл. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение