Решение № 217 от 27.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6851/2014 г.

Решение № 217 от 27.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6851/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Х. Г., представлявана от адв. К. П., срещу въззивно решение № 249/22.07.2014 г., постановено по възз. гр. дело № 496/2014 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, в частта, с която е отменено решение № 98/31.03.2014 г. по гр. д. № 1977/2013 г. на Районен съд - Горна Оряховица и вместо това е определен режим на лични контакти на бащата Р. Й. К. с малолетната Р. - всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч., без присъствие на социален работник. Страната поддържа, че в обжалваната му част съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован, постановен при съществени нарушения на процесуалните правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата - Р. Й. К. не е представил писмен отговор. В с. з. изразява становище за неоснователност на жалбата. С Определение № 134/30.01.2015 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част, по въпросите за критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя и детето; за задължението на съда служебно да следи за интереса на детето и в тази връзка преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за постановяване на мерките за лични отношения между родителя и детето. По тези въпроси, в задължителната съдебна практика /ППВС № 1/1974 г., ТР № 1/2013 г. на ОСГТК и решения на ВКС по чл. 290 ГПК - Решение № 26/02.03.2010 г. по гр. д. № 598/2009 г. 4-то г. о. на ВКС, Решение № 291/07.11.2012 г. по гр. д. № 115/2012 г. 3-то г. о. и др./ последователно е приемано, че когато спорът касае интересите на дете, съдът е длъжен във всеки момент от процеса служебно да следи за този интерес. Мерките за лични отношения, се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето, а не само желанието, заявената готовност и възможност на родителя. Константна е съдебната практика, че във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Съдът трябва да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства /общи и специфични/ се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за решението на съда е детският интерес. Желанието на родителите и това на децата както по въпроса за упражняването на родителските права, така и за мерките за лични отношения, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като основният критерий за решението на съда е интересът на децата. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. С оглед дадения отговор на въпросите, обусловили допускането на касационното обжалване, въззивното решение в обжалваната му част е постановено в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. В тази си част то е незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. С влязлата в сила част от първоинстанционното решение упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Р., родено на 28.07.2008 г., са предоставени на майката С. Х. Г., а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на сумата 150 лв. РС е определил режим на лични контакти между бащата и детето всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч. до 12.30ч. в присъствието на социален работник от ОЗД при Д. "С. п. " - [населено място] на съгласувано с последния място, в 6-месечен срок от влизане на съдебното решение в сила, а след това - всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч. до 17.00ч. по местоживеене на детето. В. съд е изменил режима на лични контакти между бащата и малолетната Р., като е определил срещите между двамата да се осъществяват всяка първа и трета събота от месеца от 10ч. до 17ч., без присъствие на социален работник, или на майката. Изложените в решението мотиви по този въпрос са лаконични и се свеждат до две изречения - че бащата "проявява интерес към нейното /на Р./ израстване, развитие и възпитание"; че той "също демонстрира в определена степен родителски капацитет и грижовност" и следва да му се осигури "нормален и приемлив режим" на лични контакти. Решението в атакуваната му част е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като съдът не само не е обсъдил правнозначими обстоятелства, свързани с определяне на подходящия режим на лични контакти между детето и бащата, но и на практика в съдебния акт липсват въобще мотиви по този спорен въпрос. В. съд не е изпълнил задължението си да изясни и анализира общите и специфичните за случая факти и обстоятелства с оглед конкретния интерес на детето, според указанията дадени в ППВС № 1/1974 г. В тази връзка, без коментар и обсъждане са останали специфичните за настоящото дело обстоятелства - че от две години контактите между бащата и детето са редки, че срещу родителя е издадена заповед по ЗЗДН, че детето е получавало специализирана психологическа помощ, защото е преживяло и станало свидетел на упражняван физически и психологически тормоз и насилие от страна на бащата към майката. Необсъдено и игнорирано е заключението на съдебно-психологическата експертиза, че срещите между бащата и детето трябва да са медиирани от трето лице, предвид констатацията, че след преживяната психологическа травма Р. е притеснена от раздяла с майка си, чувства се несигурна и възприема баща си нееднозначно. Неотчетено е и обстоятелството, че бащата и детето живеят в различни населени места и че режима на срещи следва да осигурява възможност за общуване с нормална продължителност и в подходяща обстановка. Същевременно, в изявлението на ответника по жалбата в о. с. з. пред касационната инстанция, се съдържат данни за препятстване от страна на майката на контактите между Р. и баща й, както и че двамата не са се виждали от м. юли 2014 г. Всички новонастъпили обстоятелства следва да бъдат съобразени и отчетени от въззивния съд при новото разглеждане на делото, в т. ч. следва да се изиска и актуален социален доклад от ОЗД - Д. "С. п. ", а ако е необходимо и ако са налице предпоставките по чл. 15, ал. 2 ЗЗД, да се изслуша и детето. Въззивната инстанция е длъжна да извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото и психологическото състояние и развитие на детето, като определеният режим на лични контакти с бащата следва е съобразен с интереса на детето и да съответства на неговите нужди и потребности към момента на постановяване на решението. Обстоятелствата следва да бъдат установени при съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, включително и новите, които съгласно приетото с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, съдът и сам може да събере, и за които процесуалната преклузия по чл. 266 ГПК не настъпва, предвид задължението служебно да се следи за охрана интересите на непълнолетни деца. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касаторката основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, то трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като се съобразят указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. По въпроса за отговорността за разноските, направени за касационната инстанция, съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК, следва да се произнесе въззивният съд, на когото делото се връща за повторно разглеждане. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение