Решение № 5780 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8773/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Първата касационна жалба е депозирана от Минстерството на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрк. Николова, против Решение № 6708 от 25.07.2025г., постановено по дело № 2538/2024г. по описа на Административен съд-Пловдив, в частта, в която е осъдено да заплати в полза на А. Н. Н., [ЕГН], сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразен отменен по съответния ред административен акт - Заповед № СД-06-5/15.02.2024 г. на Министъра на правосъдието, ведно със законна лихва, считано от 16.08.2024 г. до окончателното заплащане на сумата. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което претенцията за обезщетяване на А. Н. Н. да бъде отхвърлена като неоснователна. Оспорва извода на решаващият състав, че по делото не са доказано предпоставките за ангажиране отговорността по ЗОДОВ, а именно- реално претърпяна вреда, която да е в причинно-следствена връзка с отменената заповед на министъра на правосъдието. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна- А. Н. Н., чрез адв. Георгиев, писмен отговор, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение основателност на касационната жалба. Втората касационна жалба е депозирана от - А. Н. Н., чрез адв. Георгиев, срещу Решение № 6708 от 25.07.2025г., постановено по дело № 2538/2024г. по описа на Административен съд-Пловдив, в частта, в която е отхвърлена исковата й претенция против Министерството на правосъдеиет, за разликата от 2000 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. Kaсаторът твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и процесуалния закон, необоснованост- съставляващи отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Инвокира подробни доводи по същество на спора. Твърди, че присъденото обезщетение не съответства на установения обществен критерий за справедливост и е значително занижено. Иска отмяна на атакуваното решение, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения иск изцяло в претендирания размер от 5 000 лева, като се присъдят и направените по делото разноски. Ответната страна- Министерството на правосъдието, чре процесуалния си представител юрк. Николова, оспорва в съдебно заседание основателността на касационната жалба. Сторено е възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно заключение неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Всяка една от касационните жалби е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу частта от решението, която я засяга неблагоприятно и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което са процесуално допустими, а по същество съобрази следното: Административен съд- Пловдив е бил сезиран с искова молба от Н. срещу Министерството на правосъдието, с която се претендира репариране на неимуществени вреди за периода от 11.03.2024 г. до 16.08.2024 г., изразяващи се в срив в нормалния ѝ начин на живот, психо-емоционален стрес, неспокоен сън, притеснения, потиснатост, депресия, чувство на унижение и срам пред близки и приятели в размер на 5 000 лева, произтичащи от незаконосъобразен административен акт - Заповед № СД-06-5/15.02.2024 г. на Министъра на правосъдието /в хипотезата на заместване/, с която Н. е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производство по несъстоятелност по Търговския закон, отменена с влязло в сила Решение № 4844/31.05.2024 г., постановено по адм. дело № 588/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, V състав. Решаващият състав е формирал извод, че всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – наличие на отменен като незаконосъобразен административен акт, настъпили неимуществени вреди и пряка причинно-следствена връзка между акта и вредите. Според съда по делото е доказано, че ищцата е претърпяла психически и емоционални страдания, изразяващи се в тревожност, стрес, нарушен сън и социален дискомфорт вследствие на незаконното ѝ изключване от списъка на синдиците. Съдът е ценил свидетелските показания и заключението на вещото лице по съдебно-психологичната експертиза, като е приел, че вредите са пряка и непосредствена последица от отменената заповед. При определяне размера на обезщетението, съдът е приложил критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, отчитайки ниския интензитет и временния характер на претърпените неимуществени вреди, както и липсата на доказани трайни здравословни увреждания. При тези съображения, Административен съд- Пловдвид е уважил частично исковата претенция, като е присъдил обезщетение в размер на 2 000 лв. със законна лихва от датата на влизане в сила на решението за отмяна на административния акт, а за разликата до пълния претендиран размер, е отхвърил иска като неоснователен. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но частично неправилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ – трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при/или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Не е спорно между страните, че със Заповед № СД -06-5/15.02.2024г., издадена от Е. Дечев - Заместник - министър на правосъдието /действащ на основание заповед за заместване № ЛС-01-5/13.02.2024г./, А. Н. е изключена от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон, утвърдена със заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик № ЛС-И-545/14.05.2014Г. (ДВ, бр. 44 от 27.05.2014г.) на Министъра на правосъдието. Така издадената заповед е обжалвана от лицето, във връзка с което е образувано адм. дело № 588/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив (приложено по настоящото дело), приключило с влязло в сила Решение № 4844 от 16.08.2024 г., с което заповедта е отменена. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по ЗОДОВ. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ обаче не е достатъчно, наличието на отменен административен акт, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. В случая не са налице останалите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган- чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. Когато се преценяват условията, при които е изтърпяно дисциплинарното наказание, трябва да се отчетат кумулативните последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе едно пълно главно доказване на твърдените факти. В обстоятелствената част на исковата молба се визират неимуществени вреди, с твърдения за отрицателни промени за лицето, претърпени от ищеца в резултат на изключването й от списъка от лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност. Настоящият касационен състав намира, че не са доказани тези твърдения по уважения частично иск. В случая не е налице доказана причинена неимуществена вреда, която да е в пряка последица от отменения акт и която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Липсват доказателства, че действително е настъпило сериозно накърняване на вътрешния свят на лицето. АС- Пловдив е ценил безкритично свидетелските показания на две лица, намиращи се в близки професионални и лични отношения с ищцата, без да отчете тяхната възможна заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК. На следващо място, съдът безкритично е възприел заключението на вещото лице и не е анализирал доказателствата по делото, от които е видно, че през същия период ищцата е продължила активно да работи като синдик по други производства по несъстоятелност. Дори да се приеме, че у Н. са възникнали състояния на стрес, тревожност или унижение, те не представляват типична и неизбежна последица от изключването от списъка на синдиците. Следва да се посочи, че ищцата е продължила да упражнява дейността си като синдик и след издаването на процесната заповед, което опровергава твърденията за тежки психо-емоционални последици. Изключването от списъка на синдиците не е окончателна мярка, тъй като чл. 655, ал. 6 ТЗ предвижда възможност за повторно вписване след изтичане на определен срок. Предвид изложените съображения касационната жалба на А. Н. Н. срещу решението в отхвърлителната част е неоснователна. Решението в осъдителната част е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Последица от липсата на доказване на всички предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е отхвърляне на иска. При този резултат по делото, в полза на Министерството на правосъдението следва да се присъди сумата от 129, 10 евро, представляваща сторени разноски пред касационната инстанция. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,