Определение № 134 от 27.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2915/2017 г.

Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постановено решение № 17/ 26.02.2018 г., в сила от датата на постановяването му, с което И. Т. Ч. е осъден да заплати на [фирма] 41 580 лв със законната лихва от 17.12.2010 г. до окончателното й изплащане, както и 9 061,60 лв разноски по делото. [фирма] е поискало изменение на решението в частта за разноските. Поддържа, че са му присъдени разноски само за касационното производство, а са претендирани и разноските за предходните инстанции, макар да не е представен обобщен списък на разноските за тях. Моли ответникът да бъде осъден за заплати сумите 3 870,80 лв, 3 840 лв, 3 261,60 лв и 8 261,60 лв – направени разноски при разглеждане на делото в предходни инстанции. И. Т. Ч. оспорва искането. Според него съдът е присъдил толкова разноски, колкото ищецът е претендирал и посочил в представения списък по чл.80 ГПК. Евентуално прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение и за липса на доказателства за плащането му от ищеца на процесуалния му представител. Съдът намира молбата за частично основателна. В мотивите на решението от 26.02.2018 г. съдът изрично е посочил, че ищецът има право на разноските за производството, но е пропуснал да присъди тези, които са направени в предходните инстанции. За всяка от тези инстанции е представен от ищеца списък по чл.80 ГПК, поради което неоснователно ответникът претендира, че искането за изменение на решението е недопустимо. Неоснователно е и възражението за липса на доказателства за плащането на адвокатското възнаграждение. За всяка от инстанциите са представени доказателства, удостоверяващи извършването на плащане. Основателно е обаче възражението по чл.78 ал.5 ГПК. В сравнение с фактическата и правна сложност на делото, платеното от ищеца адвокатско възнаграждение пред всяка от инстанциите е прекомерно. Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за процесуално представителство и защита по дело с интерес 41 580 лв, е 1 777,40 лв. Съдът приема, че за всяка от инстанциите следва да присъди на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер по 2 000 лв, общо 10 000 лв. Освен това ищецът е платил държавни такси и разноски по делото във всички инстанции общо от 3 594 лв. Общо за производството му се дължат разноски 13 594 лв. Присъдени са 9 061,60 лв, следва да се присъдят допълнително 4 532,40 лв. За разликата молбата е неоснователна. По изложените съображения съдът