Определение № 5765 от 10.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4487/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 21255 от 17.11.2025 г. на С. Л. Ч. против определение № 4271 от 24.09.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2799 по описа за 2025 г. на Върховния касационен съд на Република България, IІ г. о. в частта, с която е оставена без разглеждане частната му жалба против въззивно определение № 2438 от 07.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 839/2025 г. на Софийски градски съд. Насрещната страна С. С. У. е подала писмен отговор. Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предходният състав на ВКС е констатирал, че С. Л. Ч. обжалва въззивното определение в частта, с която е отменено определение № 38567/25.09.2024 г. по гр. д. № 10798/2023 г. на СРС и вместо него е поставено друго, с което е допълнено определение № 531/05.01.2024 г. по гр. д. № 10798/2023 г. по СРС, като Р. Л. Ч. е осъдена да заплати на С. С. У. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК 1250 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с предявения от нея насрещен отрицателен установителен иск за собственост. Приел е, че подадената частна касационна жалба от С. Ч. е процесуално недопустима, тъй като с обжалваното въззивно определение не се засягат негови материални или процесуални права, поради което за него липсва правен интерес да обжалва този съдебен акт. Изводът на предходния тричленен състав на ВКС е правилен, като са неоснователни доводите на жалбоподателя, че той като съсобственик в процесния недвижим имот и съищец и другар на другия съсобственик Р. П. има правен интерес от обжалването на актовете на съда, включително в частта им по разноските. Отговорността за разноски по гражданско дело е облигационно правоотношение, което е уредено от процесуалния закон, като от материалноправна гледна точка, тя е деликтна и безвиновна, обусловена от изхода на исковия спор. Тази същност на отговорността за разноски обуславя и правния интерес от атакуване произнасянето на съда по разноските, а именно само от страната в облигационното правоотношение, за която произнасянето на съда е неблагоприятно. Жалбоподателят С. Л. Ч. не е страна в облигационното правоотношение по възстановяване на разноски, постановено с определение № 2438/07.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 839/2025 г. на Софийски градски съд, поради което й няма правен интерес да го атакува. Качеството му на съищец на осъдената за разноски страна не може да обоснове такъв, тъй като производството по чл. 248 ГПК, макар и част от общия исков процес, засяга само правото на разноски, но не и спорното право, предмет на исковото производство. С атакуваното определение на ВКС правилно е констатирано че частната касационна жалба на С. Л. Ч. е процесуално недопустима, поради което същото следва да бъде потвърдено. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение