Определение № 4202 от 22.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3442/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от И. Ц. Ц., от гр. Панагюрище, и е против определение № 646 от 20 януари 2025 г., постановено по адм. д. № 2677/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 166, ал. 4 АПК, е отхвърлено искането на И. Ц. Ц. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед № 23 ОА-1924 от 09 август 2023 г. на кмета на Община Пловдив, с която заповед на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ във вр. с чл. 177, ал. 4, чл. 178, ал. 6 и чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ е забранено ползването на строеж: „Жилищен комплекс „Алекс-Бел“, подобект: „Сграда „А“ – жилища, гаражи, офиси и магазини“, находящи се в УПИ 102511 - жилищно строителство, масив 102, местност „Бялата воденица“, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.382.577 по КК на гр. Пловдив, и е наредено „Алекс-2003“ ЕООД да освободи незабавно строежа, а „Електроразпределение Юг“ ЕАД и „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД незабавно да прекъснат захранването с електрическа енергия и вода. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да постанови обжалваното определение, съдът приема, че жалбоподателите не представят доказателства, относими към условията по чл. 166, ал. 2 АПК и не са налице вреди, които да са трудно поправими. Не доказва обстоятелства противопоставими на презюмираните от закона основания за допускане на предварително изпълнение. Така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите правни норми. Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 3 ЗУТ, жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповеди за забрана на достъпа и ползването на строежи, като ал. 2 от разпоредбата предоставя на съда правомощието да спре изпълнението. По реда на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, допуснато по силата на закон предварително изпълнение на административен акт, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. Настъпването на вредата следва да е в достатъчна степен вероятна и да е определена по вид и размер. В тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на предпоставките по чл.166, ал. 2 АПК. Правилно съдът е приел, че в искането за спиране не са посочени фактически обстоятелства, които да обосновават наличието на такава вреда, нито са представени доказателства за установяването й по вид и размер, за да се направи преценка за нейната значителност или непоправимост. Твърдените вреди подлежат на изследване при проверката на материалноправните основания, обуславящи разпореденото с обжалвания акт, т.е. относими са към съществото на спора по законосъобразността на заповедта, а не към предпоставките за предварителното й изпълнение. В тази връзка при евентуална отмяна на заповедта, оспорващият разполага с изрично уредена в ЗОДОВ законова възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав