Решение № 528 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4203/2008 г.

Решение № 528 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4203/2008 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. Г. Т. против решение № 923/29.07.2008 г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр. д. № 1330/2007 г. по описа на същия съд, с което е оставено в сила решението на Варненски районен съд, постановено на 30.06.2004 г. по гр. д. № 3937/2002 г. по описа на съда. Касационното обжалване е допуснато при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. При произнасянето си съдът, след връщане на делото от касационната инстанция, при дадените задължителни указания от последната по конкретно посочените въпроси, свързани с приложение разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, изцяло е игнорирал същите, считайки тези обстоятелства за ирелевантни на повдигнатия спор. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на въззивното решение. Ответниците по касационната жалба ЕТ "Т. -р. П. Д." гр. В. и [фирма] [населено място] молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, ГК, състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора и извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 от ГПК, приема следното: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. С депозираната искова молба, ищцата В. Г. Т., твърди, че по силата на извършено дарение по нотариален акт № */25.02.1999 г., е собственик на процесния имот, описан в пункт Б/ на горепосочения нотариален акт-като нива от 4300 кв. м, четвърта категория, находяща се в землището на [населено място], кв. В., местност "Н.", представляваща парцел * от масив № 45 по плана за земеразделяне на землище [жк], при описани граници, върху който имот дарителката-нейна майка-М. Х. Г. е възстановила правото си на собственост, по силата на решение № 515/04.06.1998 г. на Поземлена комисия [населено място]- пункт четвърти от решението, придружено със скица издадена от ПК В., като ответниците владеят имота без правно основание, още преди възстановяване правото на собственост върху процесния имот на праводателката на ищцата и се претендира от ищцата ревандикация на имота. Наред с това, ищцата, на основание чл. 59 от ЗЗД, претендира обезщетение за ползването на имота от ответниците за периода от 19.02.1999 г. до предявяване на иска-19.11.2002 г., ведно със законната лихва, като се иска осъждането на ответника П. Ж. Д., действащ с фирма "Т. -р. -П. Д." за заплащане на сумата от 10000 лева /съгласно уточнението на иска - член 116 ГПК - отм., с. з. 12.02.2004 г./, а за вторият ответник [фирма] [населено място] да й заплати на горното основание сумата 1000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на завежда на исковата молба до окончателното им изплащане. Видно от данните по приложената преписка, образувана по заявление вх. № 30141/1991 г., подадено от праводателката на ищцата М. Х. Г. пред ПК [населено място], реституцията на процесния имот/т. 4 от решението/ по реда на ЗСПЗЗ и правилника за приложението му, е окончателно приключена с постановяване на горепосоченото решение № 515/04.06.1998 г. и заверена от комисията скица, неразделна част от решението. Съгласно изложеното в т. 2 от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, депозирана пред първоинстанционния съд/лист 169 от делото/, част от реституирания на праводателката на ищцата земеделски имот попада в регулацията на З., одобрена със заповед № 1308/1963г за територията на З. промишлена зона, в отреждане за път, който не е изпълнен, като ситуирането на така възстановения по реда на ЗСПЗЗ имот, съобразно строителните граници, е отразено по приложената към съдебно-техническата експертиза на вещо лице Й. Н./гр. д. № 1574/2004 г. -при първото разглеждане пред въззивната инстанция/скица, като частта попадаща в регулация по посочените З. от 1963 г. от 450 кв. е отразена в червен цвят на същата. В същото заключение е посочено, че действащият кадастрален план на З. промишлена зона е одобрен със заповед № РД-04-14-952/28.08.1998 г. на Министъра на МРРБ, а с решение № 196-13 Протокол № 8/28.01.2004 г. на Общински съвет [населено място] е приет ПУП-ПРЗ на западна промишлена зона със следната забележка "територията част от кв. 37 да се изключи от заповедта за одобряване до изработване плана на контактната зона, поради застъпване плана за земеразделяне и кадастралния план на З.", като подробният устройствен план е изработен върху кадастралната основа от 1998 г. Съобразно съдържанието на назначената и изслушана от въззивния съд съдебно- техническа експертиза, депозирана от вещо лице инж. И. Д. /лист 31 от делото/, с оглед посочената задача, изведена съобразно указанията на касационната инстанция при първото разглеждане на делото, формулирана съответно в т. 2 от същото-дали ПУП на З. е влязъл в сила, с оглед решение № 196-13/28.01.2004 г. на Общински съвет [населено място] за изработване план на контактна зона и как се ситуира процесния имот спрямо този план-попада ли в контактна зона в частта за което е изключен-вещото лице отново цитира забележката по този ПУП-ПРЗ за част от кв. *, която бе посочена по-горе, като в отговора на въпроса и приложената скица, вещото лице констатира, че процесният имот попада в контактната зона и ПРЗ за него не е в сила. ВКС, с оглед трайно установената съдебна практика, във връзка със статута на процесния имот, приема за неправилно приетото от въззивния съд с атакуваното решение, че с плана за земеразделяне е възстановен имот в строителните граници на населеното място, т. е. неземеделска земя. Този негов извод е в противоречие и не съответства на доказателствата по делото, свързани с възстановяване правото на собственост на праводателката на ищцата, както и на горепосочените констатации относно процесния имот по заключението на вещо лице инж. И. Д. по делото. Следователно, поради застъпването на плана за земеразделяне и кадастралния план на З. и наличието на контактна зона, е довело до необходимостта от изключване на действието на последния относно територията в кв. *, взето с горепосоченото решение, съгласно отразеното в забележката по същото, където попада процесния имот. При това положение, за праводателката на ищцата възстановяването на правото на собственост върху процесния земеделски имот е приключило по реда предвиден в ЗСПЗЗ, като реституционния ефект по отношение на този имот е настъпил с постановяване на решението от ПК, придружено с издадената и заверена от последната скица, поради което по силата на извършеното дарение с горепосочения нотариален акт, ищцата В. Г. се легитимира като собственик на процесния имот. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Т. р. - П. Д." гр. В. твърди, че ищцата не е собственик на процесния имот, тъй като праводателката й не е била собственик, както и че владее част от имота, като навежда доводи, че е придобил тази част по давностно владение. Тези възражения са напълно неоснователни. Съгласно изложеното по- горе, след като реституционната процедура за праводателката на ищцата спрямо собствеността на процесния имот е окончателно приключена, в патримониума на същата се намира и процесния имот и по силата на извършения дарствен акт, обективиран в нотариален акт № * от 25.02.1999 г., т. I, рег. № 1243, н. д. № 160/1999 г. на нотариус Д. С., рег. № 192, с район на действие Варненски районен съд, надарената В. Т. - дъщеря на дарителката е придобила правото на собственост върху описания в акта недвижим имот, предмет на заявената от последната ревандикационна претенция. Този ответник не сочи основанието на което се намира в процесния имот, но по данни на разпитания в съдебно заседание от 04.12.2003 г. по гр. д. № 3937/2002 г. по описа на Варненски районен съд, 20 състав, свидетел А. А. Ж./лист 156 от делото/, посочен от ответника, последният е бил наемател на предприятието "Т." на склад, но не може да каже кой е предоставил на ответника процесния терен. Неоснователно е позоваването на давностно владение на част от имота, който ЕТ владее, освен че тези твърдения са напълно недоказани, според заключението на вещото лице Й. В., депозирано пред първоинстанционния съд /лист 53 от същото/ - 688 кв. м, тъй като при така установеното с доказателствата по делото, този имот е имал характер на земеделска земя и като такъв не е могло да бъде придобит на основание сочения деривативен способ. При това положение и двамата ответници владеят имота без правно основание, поради което заявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е основателен и доказан. По отношение на заявената от ищцата В. Г. претенция по чл. 59 от ЗЗД, във връзка с претендирано обезщетение за ползването на имота от двамата ответници, съобразно приетото по-горе, свързано с факта, че същата се легитимира като собственик на процесния имот, и след като безспорно е установено по делото, че е лишена от възможността да го ползва от момента, когато е придобила правото на собственост върху имота-по силата на извършеното дарение-от 25.02.1999 г., както и че към този момент и до предявяването на обективно съединените искове срещу ответниците, последните владеят имота без основание, така заявената претенция се явява основателна и доказана. По отношение на заявения размер на дължимото обезщетение - 10000 лева, претендиран от ищцата спрямо първия ответник ЕТ "Т. р. П. Д." В., и с оглед данните по заключението на вещото лице инж. Й. В./лист 53 по производството пред първоинстанционния съд, /във връзка с размера на дължимите наеми за заеманата част от процесния имот и за претендирания период, така заявената от ищцата претенция следва да се уважи в пълен размер. По отношение на претенцията по чл. 59 от ЗЗД спрямо втория ответник "Д. - 2" А. В., във връзка със изложените съображения по основателността на заявената ревандикационна претенция и безспорно установеното по делото, че този ответникът владее описаната в горното заключение част от процесния имот, без основание, следва и основателността на претендираното от ищцата обезщетение за лишаването й от възможността да ползва собственият си имот за процесния период. Във връзка с размера на дължимото обезщетение, съобразно данните по горепосоченото заключение на вещо лице инж. Й. В., заявената срещу този ответник претенция следва да се уважи в пълния й предявен размер от 1000 лева. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат от ответниците направените по делото разноски, които възлизат на 1078,24 лева за всички съдебни инстанции. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд