Определение № 4614 от 27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5576/2015 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК С решение от 01.07.2015 г. по гр. д. № 20766/2014 г. Софийски градски съд е потвърдил решение от 22.1104.2014 г. по гр. д. № 4291/2008 г. на СРС, ГО, 41 с-в, с което е отхвърлен предявения от А. Б. срещу Е. М. П. и С. К. П. иск по чл. 38а ЗЖСК за предаване на ищцата от ответниците владението на ап. № 64 в сградата на Ж. Български художник – бл. 259 по нова номерация, вх. Д, ет. 5, застроен на 129.25 кв. м. като неоснователен. Изводът за неоснователност на иска съдът е мотивирал с това, че доводът на ответниците, че са придобили правото на собственост върху имота на основание давностно владение, което са упражнявали със знанието и без противопоставянето на Ж., е намерен за основателен. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от ищцата А. Б. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК един от въпросите, по който се иска допускане на касационна проверка е този дали разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от ЗК, действал от м. август 1991 г. до 01.01.2008 г., когато е отменен с влезлия в сила на същата дата ЗК, обн. в ДВ. бр. 113 от 28 декември 1999 г., намира приложение и по отношение на жилищностроителните кооперации. Ответниците по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Върховният касационен съд като взе предвид, че единият от въпросите, по който се иска допускане на касационна проверка е предмет на разглеждане по т. д. № 5/2-014 г. на ОСГК на ВКС, намира, че това е основание по чл. 292 ГПК за спиране производството по настоящото дело, до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.