Определение № 400 от 25.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 341/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 3046/16.02.2012г., постановено по ч.гр.д.№ 631/12г., с което Софийският градски съд е оставил без разглеждане възражение по чл.423 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение от 10.12.2010г. по гр.д.№ 56907/10г. на Софийския районен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молителят е узнал за заповедта за изпълнение на 06.06.2011г., когато “призовкарят е връчил редовно призовката на [фирма], заедно с копие от заповедта за изпълнение и екземпляр на бланка за възражение”. От друга страна, на 14.06.2011г. молителят е депозирал възражение по чл.414 ГПК, поради което подадената на 27.10.2011г. молба по чл.423 ГПК е счетена за недопустима. По силата на чл.423, ал.1 ГПК възражението пред въззивния съд се подава в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Видно от съобщение от 06.06.2011г. заповедта за изпълнение е връчена на вписания адрес на управление на дружеството. Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК на 14.06.2011г., поради което възражението по чл.423 ГПК следва да се счита за просрочено. Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. С оглед на потвърждаване на обжалваното определение е неоснователно искането за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20118530400300/11г. по описа на ЧСИ А. Д.. На основание чл.81 ГПК частният жалбоподател следва да заплати направените от ответника разноски за производството в размер на 360 лв. по договор от 22.05.2012г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд